Загадъчната фея

В един прекрасен есенен ден в една сладкарница се случило чудо. Листата на дърветата шумолели, потрепвали, сбогували се с дървото, на което винаги са били и литвали към земята като пухени облачета. В сладкарницата „Вкусни десерти на Лори и Мила” се били насъбрали, както винаги, много хора. Имало доста маси с покривки на сини точици. Лори и Мила тичали напред-назад из сладкарницата, за да угодят на нетърпеливите клиенти. Всяка маса била заета. Само една била празна. Била разположена в ъгъла на гостоприемната стаичка. Около нея стояли две столчета и едно розово диванче.

Вратата се отворила и в сладкарницата влезли Таласъмчо и Пипи Дългото чорапче. Всички се обърнали към тях. Един от клиентите, който държал сокче от ябълка, го изпуснал на земята от удивление. То паднало и се разляло. Пипи поздравила клиентите и игриво отметнала назад плитките си, а Таласъмчо помахал за поздрав. Невидимият Тонино, приятел на Пипи и Таласъмчо, също бил влязъл, но никой не го видял. Когато гостите седнали на останалата маса във въздуха се издигнало менюто на сладкарките. Клиентите изкрещели и посочили с пръст менюто. То предпазливо се обърнало към тях, след което се върнало на масата. Когато Таласъмчо поръчал още едно парче торта за Тонино, този път тя се носела из въздуха. Парчета от нея се откъсвали и залепяли за вилицата, която пък отивала нагоре и карала хапките торта да изчезват.

Най-после мистериозните клиенти си тръгнали и вратата загадъчно се хлопнала след тях. Тези герои били излезли от приказките, за да си намерят нови приятели. Тонино, Таласъмчо и Пипи тръгнали към гората, в която живеели. Но нещо не било наред. Героите веднага го забелязали и се зачудили какво е това. На следващия завой пред тях се появила фея със снежнобели дрешки и небесносини крилца, със сини очи и златни къдрици спускащи се по раменете ѝ. Носела златни пантофки и сини гривнички. Пипи скочила във въздуха и ловко уловила феята. Тя се опитала да избяга от здравата хватка на Пипи, но не успяла и най-накрая казала защо е тук.

– Има начин Тонино да стане видим – казала тя и му подала лък и стрела, които изведнъж се появили в ръцете ѝ. – Когато забиеш стрелата в някое дърво, ти ще ставаш видим, а когато я махнеш, отново ще ставаш невидим.

Феята се усмихнала и изчезнала. Героите нямали време да я търсят. Те заподскачали весело по пътя към сладкарницата, а в очите им проблясвали игриви пламъчета.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“