Да спасим Амазония е важно за цялата Земя

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

Вестта, че племето на децата е получило тези подаръци, се разнесла надалеч. Чули я и враговете на земята. Те били най-лошите хора. Когато се ядосали, правели най-различни злини. Решили да вземат даровете за себе си. Не искали децата да бъдат толкова силни, за да могат да помагат на приятелите си от джунглата. Извикали кошмарните детски сънища и избрали от тях най-страшните герои. Решили да ги изпращат срещу малчуганите и да ги изплашат. Така неприятелите искали да откраднат даровете.
Първа към децата подскочила огромна дървесна жаба – кокои. Тя се опитала да грабне ценните дарове и да ги предаде на злосторниците. Но малките човеци били вече мъдри като анакондата. Затова скрили даровете дълбоко в обичта си. А обичта живее в детските сърца. В тях никой не може да влезе със сила. Жабата разбрала това и изчезнала във въздуха.
Децата си отдъхвали, а към тях се насочил нов нападател. Той също ги плашел насън. Това бил отровен паяк – птицеяд. Малките бранители не се уплашили. Те имали бързината и силата на пумата. Отново успели да спасят подарените съкровища. Извикали буен дъжд, който смачкал паяка.
След това смелото детско племе видяло, че отдалеч към него се разлива мръсна река. Тя гъмжала от ята със сънувани пирани. Хищните риби били изпратени пак от враговете на земята. Но децата имали острите очи и силата на орела. Те полетели нависоко с орлови криле и отново успели да опазят даровете. Под тях грозната река пресъхнала и пираните се превърнали в дребни камъчета.
Когато кацнало на земята, племето на децата решило да събере на съвет всички обитатели на джунглата. На съвета присъствали амазонските птици, животни, насекоми, дървета и цветя. Всеки изказвал своето мнение как да се спаси Амазония. Децата изслушали своите приятели и получили още един хубав дар. Той бил голям дървен далекоглед. Стъклото му било от сълза на убито дърво. Изсечените амазонски гори го подарили на племето на децата. С този далекоглед детските очи можели да виждат в бъдещето. Така малките юнаци зърнали, че амазонската джунгла може да изчезне през 2047 година. Натъжени, децата легнали прегърнати на една гигантска лилия и заспали. До тях хвърчали колибри, папагали ара и красиви пеперуди. Те ги пазели, докато спят. А сънят им бил сладък и приказен. В него се появила една прекрасна жена със зелени дрехи. Тази жена била Природата. Тя им благодарила, че са успели да опазят скъпоценните дарове. Посъветвала ги как да й помогнат и ги помилвала.
Когато се събудили, децата си спомнили за съветите на Природата. Събрали се под великанското дърво сума мейра. Започнали да разказват една дълга тъжна приказка. В нея описвали как изсичат горите на Амазония, как убиват нейните птици и животни. Тази приказка полетяла по света. Ветрове и океански вълни я блъскали назад, но тя хвърчала смело. Получавала сила от крилете на амазонските птици и пеперуди. Носела със себе си и далекогледа на Природата. Приказката кацала по прозорците на децата от различни държави. Те поглеждали през далекогледа, виждали много страшни неща от бъдещето и я дописвали. Всеки техен ред спасявал Амазония.
Тази сутрин приказката почука и на моя прозорец, на брега на Дунава. Аз също написах две изречения : “Амазония очаква нашата помощ! Нека да я спасим!”. После погледнах през далекогледа на Природата. Видях, че амазонската джунгла продължава да живее и през 2047 година. Видях още как моите деца и внуци са помогнали на земята да оцелее. После пуснах приказката да лети по света. Помолих я да стигне по-скоро при всички добри деца. През това време ние ще растем. Когато пораснем ще създадем Племето на големите хора, които обичат природата! Тогава ще върнем скъпоценните дарове на анакондата, пантерата и орела от Амазония, защото земята ще бъде спасена!