Как децата и д-р Дулитъл спасиха Амазонската джунгла

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

Духовете завидели на връзката между децата и животните. Тогава те решили да ги разделят. Духовете предложили на непослушните деца да дадат на всички бонбони, а в замяна да вземат даровете, които животните им дали. Непослушковците се съгласили на размяната. Но те не помислили за последствията и след няколко дни плъзнала страшна болест в Амазония. Животните започнали бавно да умират, а децата нямало как да им помогнат, тъй като духовете успели да вземат силите на всички деца.
Умните, тези които знаели всичко, се сетили че има един доктор, който знае езика на животните и може да им помогне. Това бил доктор Джон Дулитъл. Той живеел в едно градче наречено Пудълби – край Блатото, което се намирало в Англия, на континента Европа.
На следващия ден всички деца тръгнали с кораб към Европа. По пътя те срещнали пирати. Пиратите окупирали кораба им и ги затворили в килии в трюма. Но децата били упорити и с общи усилия успели да се освободят. Те завързали пиратите един за друг, така че ако не вървяли еднакво падали един върху друг. Това било доста смешно, защото те непрекъснато падали и се карали помежду си. Децата качили обирджиите на кораба им и го насочили да ги отведе на един безлюден остров. Малчуганите продължили напред към Европа, но след няколко дни запасите им от храна свършили, а до Европа ги деляло само два дни път. Настъпил страшен глад, децата били и страшно уморени, тогава нещеш ли от някъде се появил някакъв търговски кораб, който пренасял цитрусови плодове от Африка към останалите страни. Децата се приближили до този кораб и помолили капитана за малко плодове, толкова, колкото да не умрат от глад. Капитанът се оказал доста добър човек. Той им дал плодове и им предложил да им помогне, защото и той пътува за Европа, а и знае езика им. Децата се съгласили, защото предложението на този благороден човек за тях било като светлина в тунела в този момент.
Най-после успели да стигнат до Европа и с помощта на капитана, който се казвал Фред стигнали и до Англия, но на Фред се наложило да се върне на кораба и да замине незабавно, защото плодовете почнали да се развалят и нямало после как да ги продаде. Децата отново останали сами. Тръгнали да се лутат из Англия да търсят Пудълби, минал ден, два, но децата така и не можели да намерят градчето. Не щеш ли както вървели намерили карта, на която разбрали, че ако вървят след два часа ще стигнат. Капнали от умора най-после намерили градчето. Няколко къщи след влизането им в града забелязали площада, а в дясно кабинета на Доктор Дулитъл. Той тъкмо се приготвял да се прибира вкъщи, когато децата го срещнали. Те му разказали какво се е случило и че имат нужда от неговата помощ иначе Амазония ще изчезне. Дулитъл прибрал децата у дома си, нахранил ги и приел да им помогне като още утре щели да тръгнат към Амазония.
След седмица път те пристигнали на амазонска земя. Докторът успял да разговаря с животните и да разбере каква е болестта на животните. За да ги излекува му трябвало специално цвете, което не можело да се намери толкова лесно, колкото си мислили децата. Междувременно растенията в джунглата започнали да умират и духовете също бавно малко по малко започнали да изчезват. Те разбрали, че ако ги няма животните, ги няма и растенията, а ако няма растения няма джунгла и духовете също щели да изчезнат и да идат на някакво тъмно и безлюдно място. Те се заели да помогнат на децата в откриването на цветето и само след два дни го открили. Занесли растението на доктора, за да може възможно най-бързо да излекува животните. Докторът само за три дни успял да изправи животните на крака.
Тогава духовете се скрили в дъното на джунглата и обещали да не вършат вече злини. Децата се сближили още повече с животните. А доктор Дулитъл все още си е техен верен приятел и лечител.