приказки от деца

Начало | приказки от деца | Приказноландия

Приказноландия

Катерина Петрова | 2010-05-02

– Стига, мамо, не ми се чисти сега! – рече Бела. – Искам да почета малко на спокойствие.
Тя се настани в червеното кресло и потъна в тайните детективски разследвания на прочутите Шерлок Холмс и Доктор Уотсън. След около час...

– Хей, какво прави тя тук? – учудено попита някой. Бела разтърка очи и се огледа. Това беше едно момиче със синя рокля с дантелка.
– Може би това е тя. – рече друг глас и Бела се обърна на другата страна. Момченце, което изглеждаше досущ като момиченцето, а до него имаше още едно дете, което възкликна:
– Тя? Спасителката? Приказноландия ще бъде спасена!
– За какво говорите? – учуди се Бела и стана – Кои сте вие?
– Аз съм Сандра, а това са братята ми – Йоан и Крис – каза момиченцето и се поклони. – Сега е твой ред, какво правиш в Приказноландия? Ти ли си Бела, Спасителката?
Бела вдигна вежди. Какво ли значеше всичко това? Да не би сестра й и братята й да са се маскирали и да се опитват да я уплашат?
– Казвам се Бела – кимна тя. – Но не съм Спасителката или там за каквото говорите. Аз съм едно обикновено момиче, което живее с родителите си, сестра си и братята си в Лондон! – разплака се неудържимо.
– Не се тревожи! – рече Йоан или може би Крис. – Разкажи ни малко за себе си.
– Ами...Както вече ви казах, се казвам Бела и живея в Лондон. Имам сестра Беатрис и братя – Алекс и Деан. Помня, че мама ме помоли да почистя, но аз отказах. Започнах да чета за Шерлок Холмс...И...после не помня.
– Хайде да отидем в Свещената Библиотека, там ще можем да прочетем нещо повече за Спасителката!
– За Спасителката ли? Коя Спасителка?
– Ти, или може би някоя като теб... Не сме сигурни, трябва да я намерим, за да спаси Приказноландия.
Бела се огледа. Пред погледа й се простираше поле, толкова обширно, зелено и гладко, че два дена с поглед не можеш да го обходиш! Като погледна небето, тя зяпна изумена. Бистро, чисто и просторно, нито едно облаче не замъгляваше приказната картина, слънцето блестеше жизнерадостно и донасяше щастие на тези, които го погледнеха и се окъпеха в лъчите му. Тогава тя се зачуди защо трябваше някой да спасява тази великолепна страна. Тя изглеждаше толкова съвършена и прекрасна!
– Какво й е на Приказноландия? Не виждам опасност, която да я грози или пък нужда от Спасителка!
– Де да беше така! Мракът е надвиснал над страната ни. Даркус иска богатство и мощ, да царува над нас. Но ние не се подчиняваме, искаме си нашата кралица, Лина, която бе пленена от най-доверения помощник на Даркус – Фрейд. Само Спасителката може да освободи Приказноландия и да избави кралицата ни, поне така пише в Свещената Библиотека.
– Но какво чакаме тогава, да отидем да видим какво повече пише в тази Библиотека!
– Не бързай, Фрейд охранява Библиотеката и допуска само подчинените си. Но все пак трябва да влезем.
– Ще измислим план, аз ще му отвличам вниманието! – обади се Крис.
– Добре. – каза Сандра. – Крис му отвлича вниманието като се преоблича като някой от конниците им, предава, че Даркус го вика за нещо много важно.
– Имате костюм на конник? – изненадано попита Бела.
– Не бях помислила за това. – сепна се момичето – Но, разбира се, ти си Спасителката, ще откраднеш едно от Девил, няма да ти е трудно.
– Мисля, че ще се справя. – рече Бела, но си личеше, че не беше сигурна.
– Тръгваме към Палат Зоун, покрай Призън 2, пресичаме Трето Авеню и стигаме до Девил. – Йоан бе измъкнал някаква карта, за да намерят пътя.
Докато вървяха, Бела разказваше за живота си в Лондон:
– Забавно е. Обичам да ходя на училище, защото всеки ден научавам нови интересни неща и имам много приятели. Най-добри са ми Анна и Лем.
Тогава тя се зачуди как ли биха реагирали близнаците, ако им разкажеше за необикновената страна и че тя е Спасителката. Помисли си, че Лем би казал, че е измислица, но Анна, тя би й повярвала. Както и да е, тя реши, че няма да им го разказва.
– Това е Девил! – извика по едно време Крис.
Девил беше огромен мрачен замък. Около него прехвърчаха лешояди и гарвани, а небето там бе тъмно и страшно. Всичко излъчваше някаква странна пустота и жестокост, която Бела не бе усещала преди. Побиха я ледени тръпки.
– Да приключваме по-бързо с това, защото не ми се иска да оставам тук прекалено дълго. – каза тя.
Видяха двама стражи, които пазеха пред огромния сводест вход. Те бяха тежко въоръжени и дума не можеше да стане да се опиташ да влезеш там със сила.
– Това ще ти потрябва. – Йоан и подаде едно въже. – Ще те чакаме зад замъка.
– Благодаря. – кимна Бела. Тя почти бе загубила куража си и малко й оставаше да се предаде.
Заобиколи замъка, докато не стигна лявата му страна, хвърли въжето и с ловки движения се изкачи догоре. На кулата беше още по-страшно. Тя се извисяваше и хвърляше мрачна сянка долу. Момичето го бе страх и тя реши по-бързо да се измъква. Започна да търси нещо, което да я отведе към вътрешността на замъка. Гледа, гледа, но не намери нищо. Когато вече бе изгубила надежда и щеше да се откаже, тя видя една пролука, достатъчно голяма, за да премине през нея. Тя се вмъкна и скочи. Намираше се в тъмен коридор, като се огледа, видя, че навсякъде по стените и пода има паяци, не малки паячета, а огромни тарантули. Бела се уплаши, но тръгна по коридора, като се стараеше да не стъпва по гадините. По едно време чу стъпки. Някой идваше право към нея. Стъпките наближаваха, а тя нямаше къде да се скрие. Тогава тя съзря една издутинка на стената и се сви зад нея. Скри се точно навреме, когато изневиделица се появи мрачна фигура, с качулка. Това беше самият Даркус. Никой не бе виждал истинското му лице.
– Стори ми се, че чух нещо! – изръмжа Даркус. Той говореше с плътен и страшен глас.
– Като Татко. – помисли си момичето.
Страшният владетел огледа наоколо, но не видя нищо необичайно и се върна откъдето бе дошъл. Бела се измъкна от скривалището си и въздъхна облекчено. Продължи по коридора, скоро стигна до задънена улица. Нямаше накъде да мине. Отвсякъде бе заградено със стени. Тя заплака горчиво и си помисли, че това е последният миг от живота й. Облегна се на стената и ...
Изведнъж момиченцето се отдръпна. Там имаше стая, пълна с доспехи на рицари, на конници и всякакви книги и писма. Бела грабна дрехи на конник, но понеже я гризеше любопитство какви ли неща има в такива тайни стаи, тя реши да остане още малко да поогледа. Отиде до шкафа с писмата и взе най-горното. Пишеше: подател: Лина Хелер. Това не беше ли кралицата на Приказноландия? Какво ставаше тук? Тя вдигна писмото и зачете:

“Скъпи Сам,
Не биваше да го правиш заради мен, знам, че ме обичаше, но не трябваше да се превръщаш в такъв злодей. Рано или късно рицарите ти ще хванат и мен, но дотогава си помисли харесва ли ти да бъдеш лош! Когато бяхме заедно, никога не съм очаквала, че ще станеш такъв! Но заради мен ли го направи? Нима стана такъв алчен злодей, единствено, защото любовта ни не можа да възтържествува и родителите ти се възпротивиха срещу женитбата ти. Защото аз заминах и ти нямаше да ме видиш повече, затова ли стана такъв?! Как бих искала да върна всичко назад. Ако можех, тогава нямаше да бъдеш Даркус, а моят любим Сам! Но знаеш, че вече всичко е свършено и ти никога няма да бъдеш същият!
Твоя: Лина!"

Бела не можеше да повярва, че Кралицата и Даркус са били влюбени един в друг. Той е бил един добър човек, честен и почтен, доколкото се подразбираше от писмата, а сега бе станал страшилище за жителите на Приказноландия. В шкафа имаше поне още петдесет писма. Пак се зададоха стъпки, но този път различни, момичето грабна останалите писма и хукна през коридора. Скри се зад едно ъгълче. Тогава видя и Фрейд, довереният помощник на Даркус. Той беше красив, с руса коса и сини очи, но нещо в лицето му излъчваше злоба и студенина. Бела я побиха ледени тръпки от начина, по който гледаше право напред. Той отмина и Спасителката продължи до пролуката, през която бе влязла, пак хвърли въжето, то се закачи за кулата. Беше й малко трудно да се изкачи, стиснала здраво писмата и доспехите, но тя все пак се справи и прескочи дупката. Спусна се зад Девил и стигна до Крис, Йоан и Сандра.
– Вече си мислехме, че Даркус те е хванал. – уплашено рече Йоан.
– Но си добре. – облекчено въздъхна Сандра. – Какви са тези пликове?
– Това са писма. – отвърна Бела. – Дълга история. Нека се махнем оттук и ще ви я разкажа.
Тръгнаха към Свещената Библиотека, а Бела им разказа всичко с подробности и описа какво впечатление й бе направило студеното лице на Фрейд. Спомена за тарантулите и всички много се зарадваха, че не са били на нейно място!
– Представете си! Кралица Лина и Даркус са щели да се женят! – завърши разказа си тя.
– Сериозно ли говориш? – попита я Сандра. – Но как е възможно?
– Това е било преди той да стане зъл. Прочетете това!
Бяха стигнали до една зелена полянка, Бела им подаде писмото, което бе прочела и седна върху прекрасната морава, за да разгледа и останалите. Тя започна да чете:

“Скъпи Сам!
Или може би вече трябва да те наричам Даркус. Знам, че няма да отговориш на писмата, които ти пращам, но поне се надявам да ги прочетеш. Защо го направи? Това е единственото, което искам да узная. Баща ти не искаше да се оженим, аз нямам никаква вина. И когато ме хванеш с армията си, знай, че няма да ти кажа и дума. От Сам стана на Даркус, но да си си пак Сам, едва ли. Все пак помисли какво направи, защо и главно заради кого. Не отговаряй на писмата ми, ако не искаш, но ги прочети.
Твоя: Лина.”

– Той се е казвал Сам – съобщи Бела. – Разбрахте ли?
– Да, поне тя така го назовава. Явно те са щели да се оженят, но родителите на Сам са се възпротивили, а Лина е трябвало да замине някъде. Така те не са се видели повече. Но Кралицата знае за него и му пише, а той така и не може да разбере местоположението й. Накрая я залавя, но тя не му казва и думичка.
– Хей, погледнете насам! – извика Йоан – Вижте това писмо!

“Даркус,
Оставям ти сина ни при теб, той има нужда да е с баща си. Изпратила съм ти най-необходимите му неща. Нашият Фрейд не може да живее без баща. Още е малък, но му кажи, че аз съм умряла или заминала някъде. Грижи се за него добре.
Лина”

– Фрейд е син на Даркус?! – възкликна Крис – От баща си ли е наследил жестокостта, обзела доброто му сърце?
– Вероятно. Но значи Фрейд не познава майка си, нито знае, че тази, която плени преди около месец, го е държала в утробата си девет месеца.
– Но това е ужасно! – прибави и Бела.
– Между другото, да ставаме от тази поляна, трябва да стигнем до Библиотеката преди мръкване. – подкани ги Сандра.
Децата тръгнаха към Свещената Библиотека, заобиколиха едно хълмче и една къща, пресякоха Девето Авеню и се озоваха пред нея.
Свещената Библиотека. Това бе огромна, тежка и масивна сграда, но за разлика от Девил, Библиотеката бе цяла обляна в слънчева светлина. Пред портата пазеше жена-воин.
– Нима може жените да са воини? – заинтересувано попита Бела.
– Това са Девите. – обясни й Сандра. – Страшно са силни, но имат и слаби места. Като удара в корема. Те са нещо като метални роботи и като ги удариш в корема, те умират, защото там се крие кутия, чрез която Даркус движи роботите. Разбра ли?
– Да – рече Спасителката, макар, че нищо не разбра.
– Крис, нямаме време, облечи доспехите бързо! – подкани го брат му.
– А откъде ще вземем кон? Конниците се движат върху коне! – зачуди се Бела.
– Ти ще вземеш. – спокойно рече Йоан. – Нали си Спасителката?
– Хей, не е сигурно, че съм, нали, затова ще влезем в Библиотеката, за да разберем коя е тя!
– Добре де. Както и да е. Зад Библиотеката има четири коня, вземи белия. Той беше наш, само че го плениха. Казва се Уайт. Като го повикаш поименно ще се обърне и ще тръгне с теб. Върви!
Бела заобиколи Свещената Библиотека. Тя беше доста голяма, но все пак с по-малки размери от Девил. Отзад видя двор, пълен с прекрасни коне. И всичките бяха бели. Спасителката се зачуди какво да прави. И завика:
– Уайт, Уайт, ела насам, ще те заведа при собствениците ти!
Тогава от стадото коне изскочи един бял жребец с лъскава прелестна грива и със златна корона на главата. Той беше толкова красив, че Бела си помисли, че ако го бе видяла, би го разпознала на секундата. Тя го яхна и се върна при Сандра, Крис и Йоан.
– Уайт! – зарадвано извика Сандра и прегърна муцунката на кончето. – Липсваше ми!
– Нямаме време, Сандра, дай Уайт на Крис, аз му помогнах да се облече.
Крис бе облякъл дрехите и изглеждаше прекрасно, възседнал белия кон. Бела си помисли, че като голяма може би ще се ожени за него, но бързо отхвърли тази мисъл. Нямаше да може, освен ако не спасеше Приказноландия.
Момчето им направи знак да тръгват към Библиотеката, а той тръгна, за да заблуди Девата. Препусна в галоп и стигна пред портата. Знаеше, че конниците се обръщат към жените-воин с “Дева” и й викна:
– Дева!
Жената-войн се обърна.
– Какво има? – изговори тя с дълбок и плътен глас.
– Фрейд е предател. – рече конникът. – Отишъл е при Кралицата, за да й помогне да измислят план за сваляне на Даркус от престола.
Крис знаеше, че Мрачният Владетел чува всичко, защото той управляваше металните роботи.
– Собственият ми син ме е предал – помисли си Даркус – самият Фрейд – разгневено прибави той. Събори всичките си книги на пода и замери със стола един слуга.
– Какво съм Ви направил, ваше величество? – уплашено попита слугата.
– Затваряй си устата! – рече му Мрачният Владетел.
Слугата не посмя да проговори повече и Даркус се успокои. Но все пак се чудеше: възможно ли е някой друг освен него и Лина да знае за Фрейд, че е техен син. Възможно ли е самия Фрейд да го знае?
Крис предполагаше, че Даркус ще се ядоса много и ще поиска да обезглавят Фрейд. Но се притесняваше, че русокосият младеж е през няколко стаи от баща си. Ако на Тъмния Господар му хрумнеше да провери стаите, той щеше да открие сина си и можеше да заподозре нещо. А с мрачните сили на Даркус, четири хлапета нямаше как да се преборят. Освен ако Бела не беше Спасителката. Но нали това трябваше да разберат, трябваше да влязат в светилището възможно най-бързо.
– Дево, трябва да предупредиш Даркус. Върви, бързо! Ето ти писмо, занеси го на Владетеля! Там пише всичко за предателството на Фрейд. – рече Крис – Върви!
Даркус нямаше как да прочете писмото чрез металните роботи, затова бе принуден да се съгласи. Девата кимна и затича към Девил.
Тогава Сандра, Йоан и Бела влезнаха в Библиотеката, а Крис съблече доспехите и застана на входа, за да пази някой да не дойде.
Вмъкнаха се вътре. Сандра промълви:
– Насам. Тук има тайна врата.
– Но това е просто стена! – възкликна Бела.
– Ти явно още не си се научила – поклати възмутено глава Сандра – При всяка лилава стена има тайна врата!
– Така ли? Но в Девил стената беше... Лилава, точно така!
– Да, хайде, активирай я, по-бързо! – с досада я подкани Йоан.
– Но как? – учуди се Бела – Всичко тук е толкова странно!
– Ооо, Бела! Трябва да поставиш ръката си на стената и ако си Спасителката, би трябвало вратата да се отвори.
– Добре – кимна Спасителката.
Тя постави ръка на стената и се озоваха в едно огромно светло помещение, където се съхраняваха всички книги на Приказноландия. В средата на Светилището имаше поставка, върху която имаше книга с великолепно украсена корица. Бела веднага се досети, че в тази книга пише историята на страната, както и кой ще я спаси и как. Сандра бе нетърпелива да узнае дали Бела е Спасителката. Посегна да разтвори книгата, но в същия миг отнякъде се изстреля лазер и я рани.
– Явно това е защитната преграда на книгата – изпъшка Сандра.
– Може ли да пробвам, ако съм Спасителката, би трябвало да успея да я отворя, нали?
– Пробвай – подкани я Йоан.
Бела се приближи до книгата и предпазливо я разгърна. Тя се разтвори и момичето започна да разгръща страниците, за да намери 2010 година. Отне и доста време, но накрая тя я откри.
– Хей, Бела, откри ли нещо? – попита я Сандра – Или ще висим така три часа, все пак скоро Даркус ще усети, че нещо не е на ред, нали го излъгахме, а дойдохме тук, за да видим дали ти си Спасителката.
– Чакай малко, виж!
– Аз ще чета!

2010 година:
Даркус ще завладее Приказноландия. Тя ще бъде в плен три години. Но ще има надежда. Само една. Спасителката. Тя се казва Бела Ринер и живее в Лондон. Има сестра и двама братя.

– Хей, та това съм точно аз!
Майка й е жива, но тя не знае, че баща й е...
Тогава Крис се провикна:
– Бързо, излизайте, чувам стъпки!
Сандра не можа да дочете и те бързо се измъкнаха.
Стъпките идваха от армията на Даркус, тя се състоеше от деветдесет милиарда война. А сега да ви разкажа какво точно се случи с Мрачния Владетел, след влизането на децата в свещената Библиотека!
Девата отиде при него и му подаде писмото. Той го отвори и прочете:

Изигран си. Фрейд е предател. Но Девата също. Тя ни допусна да влезем в Свещената Библиотека и ние прочетохме всичко. Е, не заслужаваме ли да бъдем наказани! Но Спасителката е тук, а ти и синът ти не можете да я спрете!

Даркус беше разгневен. Той взе една книга и пак уцели злочестия слуга, а той от своя страна изпищя от болка.
Но да се върнем към нашите приятели. Крис ги предупреди, че идва някой и те бързо излязоха от Светилището. Ала се озоваха точно пред самия Даркус. Той ги гледаше със свиреп поглед. Изрече с плътния си и дълбок глас:
– Вие ли сте Крис, Йоан и Сандра, тези, които трябваше да открият Спасителката?
– Да, знаем кой си – отворено рече Крис.
– Коя е тази? – попита Даркус, макар, че много добре познаваше Спасителката.
– Това е тази, която ще спаси Приказноландия – каза Сандра.
– Да видим, предлагаме битка! – самодоволно предложи Мрачния Владетел.
– А ние приемаме. – изпъчи се Бела и излезе напред.
– Вземи това! – рече Йоан и й подаде един сребърен меч.
Тя го пое и тръгна към Даркус, насочила го право към него.
– Малките деца не бива да си играят с оръжия! – каза й Тъмния Господар.
– А възрастните не трябва да се правят на велики! – не му остана длъжна Бела.
И тогава настана същинска война... Крис, Йоан и Сандра се биеха с армията, а Бела – с Даркус. Той на няколко пъти я повали, но накрая Спасителката го събори на земята, допря крак в гърдите му. Притисна меча към сърцето му.
Той се примоли с тънък гласец, неприсъщ за него. Цялата армия се сепна и замръзна на място:
– Не ме убивай! Пощади ме!
– Няма, но искам само едно!
Бела махна крака си от гърдите му и с един замах с меча разряза на две качулката, закриваща лицето му. Тогава тя видя лицето на баща си и тръгна да припада, но Крис я задържа.
– Бела, Бела! Стига си спала! Трябва да почистиш! – викаше някой.
– Хей, какво става? – сънено се надигна тя.
– Толкова време спиш, че вече се уплаших! – облекчено въздъхна сестра й Беатрис.
– Няма проблем, Беатрис! – успокои я тя – Всичко е наред.
И Бела разказа всичко от игла до конец от съня си.



Коментари
4 коментара

Мартин Игнатов , 11 г.,

Публикувано на 02.05.2010

Оххх...И половината немобах да мина...Те очите ми ще се разкарвавят докато го прочета пред монитора...

Елиа Добрева, 12 г.,

Публикувано на 17.07.2010

наистина е дълга но е много интересна

nqma zna4enie, koi г.,

Публикувано на 27.02.2011

Супер е :)) много ми хареса - пишеш страхотно, продължавай, защото имаш талант !

Кати , 15 г.,

Публикувано на 01.11.2013

странно е да чета история, която съм писала преди три-четири години, хаха.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град