Приказка за врабчетата и снежните човеци

Един ден, докато врабчето Бил си летял, бели топчета започнали да летят от небето. Врабчето кацнало до близката студена река и погледнало нагоре. Малка снежинка кацнала в окото му. Бил започнал да си търка очите. Тогава полетял високо и докато летял, толкова силно започнало да вали сняг, че едвам стигнал до “Врабчовия мир”. Това място било чудесно за врабците и тяхната почивка. Когато стигнал там, извикал развълнувано:
– Всички излизайте, снегът заваля.
Всички започнали да пиукат весело и казали:
– Време е за храна, време е за храна!
Вие знаете, че врабците обичат носовете на снежните човеци – морковите.
Всички веселяци изхвърчали наведнъж, но не открили нито един морков, нито един снежен човек. Но Бил ги успокоил:
– Спокойно, още е рано за снежни човеци, още не е натрупало!
Всички се прибрали по гнездата си. Майките врабки или мътели яйцата си, или готвели на децата и мъжете си. Обикновено готвели супи от различни, изхвърлени от хората храни или насекоми. Всички заспали.
На сутринта ги събудили детски смехове. Всички погледнали през прозорците на сламените им къщи. Те видели деца, снежни човеци и най-важното за врабците – моркови. Събрали се на съвет. Решили няколко от тях да разсейват децата, а други да вземат морковите. Започнали мисията. Врабците нападнали децата, а другите – морковите. Откраднали всички моркови и избягали.
Вечерта всички яли, яли и се веселили!