Невероятните приключения на пчелата Гари

Една малка пчеличка на име Гари живеела в гората Хемиклея – царството на пчелите. Всеки ден Гари излизал навън, за да събере прашец от близката поляна и да го занесе в големия кошер, където всички пчели събирали мед за зимата. Но тъй като все още било началото на пролетта, Гари се решил някой ден да обиколи гората, в която живее.

Един ден се случило така, че в пчелното училище учили за природата извън кошера – за враговете и приятелите на пчелите. Гари попитал учителката кога ще излязат да обиколят гората, а тя му казала, че все още са малки и трябва време, за да може да се научат да се предпазват от враговете си.
На следващия ден обаче, Гари си взел храна и вода и излязъл от кошера. Така той започнал своето приключение. Едва когато излязъл от кошера, той видял една друга пчела, която също била любопитна като него. Тя се казвала Ели.
– Здравей, коя си ти? – попитал я Гари.
– Аз съм Ели. А ти кой си? – попитала тя.
– Аз съм Гари. Приятно ми е. Защо си излязла извън кошера?
– Исках да видя какво има навън, да разгледам природата отвъд тази поляна. Чувала съм, че било страхотно.
– Аз съм тръгнал в същата посока, ако искаш може да пътуваме заедно.
– С удоволствие! – казала Ели.
И те двамата тръгнали по една пътека, която водела навътре из гората. Изведнъж чули някакъв шум из храстите. Изплашили се, но накрая се престрашили и погледнали. Там те видели една стара пчела, която си седяла на верандата на къщурката, която си била направила. Двете пчели решили да отидат при нея и да я разпитат малко за гората.
– Здравейте, госпожо. Коя сте вие?
– Аз съм старата г-жа Адамс. Приятно ми е, деца.
– На нас също. Хубава къщурка сте си спретнала.
– Благодаря ви. Елате вътре, ако искате ще ви направя чай.
– Не, благодарим, госпожо. Ние сме тук, само защото искаме да ви попитаме какво има в тази гора. Аз и приятелката ми Ели сме тръгнали на пътешествие из гората, за да я опознаем.
– О, за бога, деца. Тази гора крие големи тайни. Аз на вашите години също имах такова приключение. Но историята е много дълга, и няма да ви я разказвам. Е, благодаря ви, че се отбихте. На добър час!
И така приятелите отново тръгнали из гората.

Докато си летели обаче, неусетно Гари се заплел в една паяжина. Ели веднага му се притекла на помощ. Паякът обаче ги видял веднага и се втурнал да сграбчи жертвата си. Ели обаче успяла да го измъкне на време и така Гари бил спасен, но те вече доста се били изплашили и Ели го помолила да се върнат. Гари обаче бил твърдо решен да продължи. И така те се решили да продължат още малко. Пътували цял ден и накрая се стъмнило. Решили да преспят в дупката на едно дърво. Уморени от пътя, те веднага заспали.

На сутринта двамата пътешественици продължили пътя си. Те вървели, летели и накрая стигнали до едно чудесно място: Дървената работилница. На това място се произвеждали различни дървени стоки, като маси и столове за къщичките на насекомите. Там те видели работливият щурец Скокливко и веднага го познали.
– Хей, Скокливко, какво правиш тук?
– Работя. По-чудното е вие какво правите тук. Не трябваше ли да сте на училище?
– Ние сме на пътешествие. – казала Ели.
– Ще пътуваме из гората, за да я опознаем. – казал Гари.
– Е, това е чудесно. Само на 10 км. от тук има едно езеро, от което ще се възхитите. То е вълшебно, но изпълнява само по 1 желание. Но ако го пропилеете напразно, ще се загубите в дълбините му и никой вече няма да ви види. Така стана с моя приятел Щурчо.
– Благодаря за информацията, Скокливко. Ще се видим на кошера! – казал Гари.
И така те се отправили към езерото. Вървели, летели, и накрая стигнали. Езерото охранявали обаче два огромни лъва, които можели да смачкат за миг двете пчели. Затова пчелите се опитали да се промъкнат между лъвовете. Лъвовете ги видели, но тъй като пчелите летели, те не могли да ги стигнат. Пчелите кацнали на отсрещния бряг, където езерото им прошепнало:
– Какво искате от мен?
– Искаме да опознаем гората. – рекъл Гари.
– Какво!? Тази гора не може да бъде опозната лесно – трябва да си добре подготвен!
– Но ние сме! – рекли пътешествениците.
– Добре тогава. – езерото показало един камък, на който имало нужните неща за оцеляване в гората. Пчелите ги взели и продължили пътя си. Докато вървели обаче, стигнали до една планина, която била много висока и стръмна. Въпреки всичко, приятелите се решили да се изкачат. Те се изкачвали, изкачвали и накрая успели да се качат до самия връх. Там обаче нямало нищо – това бил краят на гората.
Но точно когато стигнали върха, Гари разбрал, че всичко това е било само сън. Той се събудил и разбрал, че всичко е било илюзия. Оказало се обаче, че Ели от съня му е момиче от неговия клас. Когато Гари разказвал този сън пред учителката Хариет, тя била очарована от въображението на това момче. И така и до днес Гари разказва тази история на своите внуци и правнуци.

Участва в конкурса за зелена приказка.