Бетина и котката

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси.
И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

Та нали е малка, любопитна, за това души честичко с носле,  за да опознае света голям и какво стана, там бе господарката на къщата – милата и симпатична Аничка. Тя  й предложи, своята закуска – сок и сиренце, в чиния, но Бетина, нали е горделива и лъжлива, та на милата покана най-учтиво й отказа:
–  Аз, не искам сиренце, защото ми горчи, а и плюс това вече съм яла, с котка рано заранта и ми е препълнено коремчето!
А в това време старата Котарачка, скочи ядосана и сърдита и пред Бетина застана. Показалеца изпъна и размаха към Бетина:
– Чуй ме, ти малка сива мишчице, невежа, значи сиренце не щеш? А котки, ти ядеш?!
Бетина, така се разтрепери като есенен лист, думи една-две едва се откъснаха и прошепна, плахо с подвита опашчица:
– Извинявай!
Старата Котарачка, благо и спокойно се усмихна и добави:
– Малка сива мишчице, невежа, ти си с късмет, че за приятел – благо дете си имаш – Аничка. А други невежи, като теб, в сос доматен аз запичам и много бавно аз запичам!

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".