Пътешествието на бонбонките из Сладоледовата страна

Чували ли сте за вълшебната страна Бонболандия? Там живеят малки бонбони и бонбонки. Бонбонките са момиченца с малки розови роклички и косички вързани на две опашки, а бонбоните са момченца с малки сини блузки и гащеризончета. Всички жители на Бонболандия живеели в малки бисквитени къщурки, били много щастливи и обичали приключенията.
Бонбонките Кики и Мики не се отличавали от другите. Те много обичали приказките, които бонбонелата Съни им разказвала. Любимата приказка на Кики и Мики била “Сладоледовата страна”.
В нея се разказвало за страната на сладоледа, а която бонбонка близнела от Сладоледовата къща, щяла да живее вечно. Винаги когато приказката свършвала, Кики и Мики питали:
– Приказката истина ли е, Съни?
– Да- отвръщала сънено Съни.
– А сега заспивайте.
И Кики и Мики заспивали и сънували, че са в Сладоледия.

Един ден бонбонките се събудили и решили да тръгнат за Сладоледовата страна. Те си събрали розовите роклички в малки куфарчета, заключили малката си бисквитена къщичка и поели по пътечката. Вървели, що вървели и стигнали до една гора. Но тя била необикновена – вместо дървета имало големи близалки. Кики и Мики влезли в гората и решили да пренощуват под една голяма близалка. Те разтворили куфарчетата си и си постлали одеялца, върху които щели да спят. След това си запалили огън и си опекли захарни шишчета. Вечерята била много вкусна и на бонбонките им се доспало. Те угасили огъня, легнали на одеялцата, завили се с по едно юрганче и сладко заспали. А над главите им светели захарни светулки.
Бонбонките се събудили на сутринта, закусили и пак поели на път. Изведнъж видели една бяла захарна птичка, която пеела толкова красива песен, че бонбонките се спрели и заслушали. След представлението птичката литнала, но Кики и Мики я спрели:
– Стой, птичке! Моля те, покажи ни пътя за Сладоледовата страна!
– Ах, бонбонки! Не мога да ви помогна, но имам една приятелка, която е фея. Тя сигурно ще знае пътя. Само ме следвайте.
И Кики и Мики, начело с птичката, поели към двореца на феята. Вървели, вървели и стигнали до един захарен дворец. Птичката казала:
– Бонбонки, аз ще тръгвам, защото моите захарни пиленца останаха сами в гнездото. Вие почукайте на вратата и кажете на феята, че аз съм ви довела дотук.
– Благодарим ти, птичке! Чао! – и бонбонките замахали с ръчички.
– Чао, деца! – махнала с крило птичката.
Бонбонките почукали на вратата и един слуга им отворил. Те му разказали, че са дошли при феята, за да им покаже пътя за Сладоледия.
– А кой ви доведе до тук? – попитал заядливо слугата.
– Захарната птичка от гората. – отвърнали бонбонките.
Слугата въвел бонбонките при феята. Кики и Мики й разказали кой ги е довел и за какво идват. Феята ги изслушала и казала:
– Вървете само на север и ще стигнете до Сладоледовата страна.
– Но ние не знаем накъде е север! – казали засрамено бонбонките.
Феята се усмихнала и им дала една кристална топка. Обяснила им, че топката ще ги води. Бонбонките благодарили и си тръгнали.

Вървели ден, два и на третия стигнали две огромни Сладоледови порти. Бонбонките помолили да им отворят и щом вратите се отворили, бонбонките влезли и запитали портиера:
– Можете ли да ни покажете къде е Сладоледовата къща?
– Вървете напред, след това завийте вляво и сте там.
Бонбонките благодарили и тръгнали напред. След това завили вляво и се изправили пред Сладоледовата къща. Влезли вътре и си отчупили по парче от вълшебния сладолед,, излапали го, облизали се и тръгнали към Бонболандия.
Завърнали се вкъщи чак след седем дни. Тогава те разказали на всички бонболандци и на всички им харесала историята на Кики и Мики.
Но най-щастливи били самите Кики и Мики, защото щели да живеят вечно. Никое дете нямало да ги изяде и те били много доволни от това!