География

Начало | География | Необятната Сахара

Необятната Сахара

Аз детето | 2016-04-28

Необятната Сахара

Сахара прави поразително впечатление с безкрайната гледка от дюни и синьо небе. Потресени сме от просторите ѝ, но ни убягва фактът, че тя е само една от големите пустини на земята, макар и най-голямата. Пустинята Сахара е едно от най-разпознаваемите места в света. Това е също едно от най-суровите места за живеене и то само защото е най-горещата пустиня в света. Тя е разположена в Северна Африка и обхваща територията на няколко държави. Това са: Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Чад, Судан, Нигер и Мали. Сахара е най-голямата пустиня на нашата планета. Тя се простира от бреговете на Атлантическия океан на запад до Червено море на изток и бреговете на Средиземно море на север до Судан на юг.

Тази огромна пустинна земя кара всеки пътник да се замисли, преди да навлезе в нея. Погледната дори на карта, тази област поразява със своята големина. Тя заема площ от около 8,5 млн. квадратни километра – територия, голяма почти колкото Европа. Погрешно е да се смята, че Сахара представлява непрекъсната равнина, заета от пясъчни дюни, тъй като само 1/6 част от нея е покрита с пясък. Значителна част от нейната територия е платовидна земя с височина около 300-400 м, над която се издигат величествени планини. Само една малка част от Сахара на юг от Средиземно море е низина, осеяна с падини и малки солени езера. В централната част на пустинята се издигат високите планински масиви Ахагар, Тибести и др. Най-високият връх на Тибести е Еми Куси – 3 145 м – близо с 500 м по-висок от връх Мусала у нас. Самият връх е конус на изгаснал вулкан, чийто кратер достига 12 км в диаметър. Характерни за планините и платата на Сахара са тяхната силна нарязаност и множеството дълбоки суходолия, подножията на които са покрити от изобилен изветрителен насип. В пустинята има богати залежи от нефт, земен газ, черни въглища, руди и каменна сол. Новите открития на полезни изкопаеми привличат повече хора и в най-отдалечените места на Сахара.

Освен камилските кервани, които бродят по най-трудните пътища, пустинята на места е кръстосана и от асфалтирани шосета, по които се движат леки коли и камиони. През някои части на Сахара са прокарани жп линии, по които се движат дизелови влакове. Небесните простори се огласят от самолети и вертолети. На някои места могат да бъдат открити оазиси, заобиколени от финикови палми.

Има много причини за формирането на тази огромна пустиня. Океанските течения са прекалено хладни, а ако не – то тогава пък високите планински вериги играят ролята на бариера и спират влажните въздушни маси. По този начин до вътрешността на континента достига само сух въздух. Огромната дистанция между централната част на Сахара и океанския бряг не помага ни най-малко. В северните части на Сахара е открит петрол. Това е много важно за либийската и алжирската икономика. Липсата на вода е най-големия проблем в тази част на света. Единствената река, която се „осмелява“ да пресече пустинята е Нил. Отново в Сахара в станция Ал Азизия, Либия е измерена най-високата температура в света досега. Абсолютният рекорд е 58 градуса на сянка! Това се случило на 13-ти септември 1922 година. Само си представете – когато в Южна Европа температурите достигнат 30 – 35 градуса, всеки се опитва да открие прохладно място някъде на сянка. А какво ли би почувствал човек ако околната атмосфера се нажежи до 58 градуса.

През деня температурите достигат 50 градуса, а нощем спадат много често дори под 0 градуса. Тази рязка смяна на температурата предизвиква бързото и силно рушене на скалите. Поради това Сахара има огромни пространства, покрити със скални късове, наречени хамади, други също така огромни пространства са заети с чакъл – ръбести дребни скални късове, наречени серир, а трети пространства на големи разстояния са покрити с дребен златистожълт пясък, наречен ерг, в който потъват краката на хората и животните. Навяван от вятъра, пясъкът образува дюни, височината на някои от които достига до 300 м.
Много често сме слушали за самума – свирепата буря в пустинята. Той наподобява нашите снежни виелици, които често наблюдаваме през зимата. Но в пустинята вместо леки снежинки, във въздуха се носят огромни количества пясък и нагорещен прах.



Въпреки всички тези опасности, в тази необятна пустиня се срещат около 1200 вида растения и животни. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан, растат много храсти, а в сухите области лишеи. Красиви палми могат да се срещнат в подножията на планините, а понякога и във влажните области около бреговете на солените езера. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на флората и фауната.
Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са едногърбите камили, козите и скорпионите. В Сахара живеят три от видовете на пустинната лисица (фенек) и малки бозайници, като например семейство гризачи, известно като дамани. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни змии. Характерни обитатели на пустинята са и антилопата адакс, чакали, хиенови кучета и гепарди. Тук живеят и газели и щрауси (някога огромен брой), но днес се срещат рядко.

Какво прави Сахара пустиня?
Сахара е едно от най-горещите места на Земята. Въпреки че температурите там могат да се повишат до 58 градуса, нейната сухота, а не топлина е тази, която прави подобно място като Сахара пустиня. Замразеният континент Антарктида също е толкова сух, че някои учени и него смятат за пустиня.

Снимки: picture.reuters.com

Прочетете още:
Какво са пустините – определено не това, което много от нас предполагат
Откриха нов вид бозайник, който прилича и на слон, и на мишка
Защо Антарктида е най-студеният континент на Земята?



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град