Знаете ли кои са новите седем чудеса на света?

Родоският колос, Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини на Вавилон, Храмът на Артемида в Ефес. Това определено ви звучи познато, нали, спомняте си, че сте чували тези неща. Но какви са те? Имена на епизоди за някой хитов филм? Не съвсем. Тези неща, заедно с някои други впечатляващи забележителности, се наричат седемте чудеса на античния свят. Мислете за това като за един вид идеален маршрут за интересна екскурзия изпълнена с антични красоти и забележителности. Не? Искате нещо ново, тогава нека сега ви представим новите седем чудеса на света.

Чичен Ица, Мексико

Древният град Чичен Ица се намира на полуостров Юкатан в Мексико. Този добре познат град на маите служил като религиозен, политически и икономически център. Пирамидата на Кукулкан – известна също като El Castillo – е може би най-известната забележителност на Чичен Ица. Височината на пирамидата е 30 м, дължината на страните й е 55 m, има 365 стъпала, водещи нагоре, символизиращи дните на годината. В храма на върха на пирамидата са били принасяни в жертва на Кетцалкоатъл пленени воини от вражеските армии. Освен като храм, пирамидата, най-вероятно е действала и като календар. Всяка година през есенното и пролетното равноденствие (21 март и 23 септември) може да се види уникалният спектакъл на „Пернатият змей“.
Други забележителности на града са: 4-стъпалната пирамида, храмът на войните, храмът на ягуарите, обсерваторията Каракол, статуи на различни божества, релефи, свещеният сеноте – дълбок около 50 метра, служил за жертвоприношения. Туризмът е фактор в Чичен Ица за повече от един век. Днес градът на маите и толтеките е включен в списъка на Световното културно наследство и е популярна туристическа дестинация и втора най-популярна сред туристите на археологически обекти в Мексико. През 2007 г. градът на маите е обявен за едно от новите седем чудеса на света.

Статуята на Христос Изкупителя, Бразилия

Тази статуя на Исус е най-известният паметник на Рио де Жанейро. Статуята на Христос Изкупителя е построена на хълма Корковадо. Христос стои с разтворени ръце, като за постоянна прегръдка, и поздравява жителите на града и всички пристигащи и заминаващи туристи.
Когато католическият свещеник Педро Мария Бос стъпил на бразилския бряг през 1859 година, бил поразен от мистериозната красота на този хълм и дал идеята там да бъде издигнат религиозен паметник в чест на принцеса Изабела. Идеята не намерила достатъчна подкрепа и била отхвърлена окончателно, когато през 1889 г. Бразилия станала република. На нейно място през 1921 г. било направено предложението за строежа на голяма статуя на Христос, която да се вижда от всяко място на красивия град. След решението да се построи били предложени различни проекти. Спечелил „Христос с разтворените ръце“ от бразилския художник Карлос Освалд и френския скулптор от полски произход Павел Лондовски. Той работил почти две години само за главата и ръцете на Христос. Части от статуята били изработени във Франция и „преплували“ през океана до Рио. На 22 април 1922 г. станало полагането на основния камък на този амбициозен проект. След шестгодишна работа, паметникът построен от железобетон, покрит с мозайка от „сапунен камък“, внесен от Швеция, бил тържествено осветен на 12 октомври 1932 г. Статуята е висока 30 м, а пиедесталът й – 7 м, Христовите благославящи ръце са разтворени на 32 м, статуята тежи 700 тона. Разноските за построяването й през 1932 г. били 250 000 долара, събрани от доброволни помощи. Паметникът е осветен нощно време и се вижда от всички квартали на града и далеч в океана.

Колизеумът, Италия

Ако сте гледали филма „Гладиатор“ – веднага се сещате за какво става въпрос. Колизеумът в Рим е бил най-големият и най-великолепният от всички амфитеатри в Римската империя, които са наброявали над 250. В древността той бил наричан Амфитеатър на Флавиите, тъй като е построен от тази династия, поела властта година след самоубийството на Нерон (последният император от Юлиево-Клавдиевата династия).
По това време Рим се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв, построен от Статилий Таурус през 29 г. пр. н. е., бил вече прекалено малък за разрасналия се град. Управляващата класа от своя страна пък била задължена според закона и очакванията на народа да организира безплатни игри. Това е първият свободно стоящ амфитеатър в света. Всички други подобни конструкции до този момент били вградени в хълмове или планини, които им осигурявали стабилност. В този амфитеатър са проведени повече от 50 000 гладиаторски конкурси, групови борби, бойни възстановки и в по-ново време дори са снимани филми.

Тадж Махал, Индия

Тадж Махал е храм-мавзолей, който се намира в Агра, Индия, на брега на река Ямуна. Той е построен приблизително между 1630 и 1652 г. по поръчка от Шах Джахан („Повелителят на света“), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра на мястото на гроба на Мумтаз мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата съпруга. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан. Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и на неговата съпруга. За строителството на комплекса са били поканени над 20 хиляди майстори от всички краища на империята, а също и от Централна Азия, Персия и Близкия изток. На другия бряг на реката е трябвало да бъде построена сграда-близнак, изградена от черен мрамор, но тя така и не е била достроена. Тези две сгради е трябвало да бъдат съединени с мост от сив мрамор.
Мавзолеят има многобройни символи, скрити в неговата архитектура и планиране. Така например на портата, през която посетителите влизат в парковия комплекс пред мавзолея, е изсечен цитат от Корана, който завършва с думите „влез в моя рай“. На местния език от онова време думите „рай“ и „градина“ са се изписвали по един и същ начин и затова може да се смята, че замисълът на Шах Джахан е да пресъздаде рая на земята и да положи тялото на своята възлюбена в него.

Великата китайска стена

Всички сме чували, че единственият видим от космоса обект, създаден от хора, е именно великата китайска стена. Макар че, според НАСА това не е вярно. Митът, че тази велика стена се вижда от Космоса, определено я прави модерно чудо. Противно на общоприетото схващане, стената не е една непрекъсната структура. Тя всъщност е от много части, които се съединяват и разклоняват. Все пак никой не отрича величието на стената – тя криволичи нагоре-надолу през пустини, тревисти местности, планини и плата и се простира на повече от 6 хиляди километра от източната до западната част на Китай. След над 2000-годишна история, някои от участъците са се превърнали в руини или са изчезнали. И въпреки това стената все още е една от най-привлекателните туристически атракции за екскурзии в Китай, благодарение на архитектурното си величие и историческа значимост. Великата китайска стена е била строена в епохата на Воюващите царства като защитно укрепление през управлението на три династии: Цин, Хан и Мин. Тя непрекъснато е била достроявана и поправяна от следващите династии. В началото съществували отделни стени в различните царства, а за Велика стена можем да говорим чак при династията Цин. Усилията на император Цин Шъхуан да обедини стените, за да се осигури защита срещу инвазията на хуните от север, се увенчали с успех. Оттогава стената се смята за монумент на китайската нация.

Петра, Йордания

Град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Мащабни храмове, гробници и паметници са само малка част от града. Древният град Петра се е намирал на кръстопътя на два от най-важните търговски пътища – единият е свързвал Червено море с Дамаск, а другият – Персийския залив с Газа и крайбрежието на Средиземно море. Тръгващите от Персийския залив кервани с ценни стоки цели седмици геройски са понасяли суровите условия на Аравийската пустиня, докато достигнат проходите в тесния каньон Сик, водещ до дългоочакваната Петра. Там пътешествениците са намирали подслон, храна и живителна прохладна вода. Жителите на Петра майсторски са владеели изкуството на каменоделието. Дори името „Петра“, означаващо „скала“, е свързано с камъка. Набатеите са изсичали домовете си и храмовете от каменни плочи. Знаменитият скален храм-мавзолей Ел Хазне – „Съкровищницата на фараона“, както го наричат арабите, е създаден през 2 в., вероятно във връзка с посещението на император Адриан в Сирия. Точното предназначение на съоръжението обаче все още не е напълно изяснено. Освен декоративните гробници, фасади и паметници, Петра също е известен и със своята добре организирана система за вода, която включва керамични тръби, сложни водни канали и резервоари.

Мачу Пикчу, Перу

Ако Петра е градът в скалата, то Мачу Пикчу е градът в облаците. Построен през 15-ти век, този древен град на инките е сгушен между два върха – Старият връх (Old Peak) и Новият връх (New Peak) на невероятната височина от 2 350 метра. Той често (погрешно) е наричан Изгубения град на инките, защото е бил скрит сред буйна гора и облаци за повече от три века. Професор Йейл Хирам Бингъм преоткрива града през 1911 година. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Оттогава, изкопни изследвания показват, че градът е бил дом на около 1200 жители. Днес той е ключова туристическа атракция.

Още за Перу прочетете тук.

Снимки: sxc.hu