Страната на африканските животни – Танзания
Танзания е олицетворение на екзотика и приключения, които се оказват достатъчна причина мнозина да стегнат багажа си за път из неизвестностите на тази африканска страна. Серенгети, Нгоронгоро, Килиманджаро, Занзибар... тези имена звучат като поредица от най-магичните кътчета на Черния континент и всичките събрани в пределите на една държава – Танзания.
География
Танзания е най-голямата държава в Източна Африка и включва островите Занзибар, Пемба и Мафия. Тя е два пъти по-голяма от България и граничи с Индийския океан и осем държави: Кения, Уганда, Руанда, Бурунди, Демократична република Конго, Замбия, Малави и Мозамбик. Танзания разполага с уникално географско разположение, съчетаващо най-високата точка на Африка — връх Кибо, с равнини, езера, и дълга брегова линия на Индийския океан.
Килиманджаро, който някога е бил активен вулкан е най-високата точка в Африка и граничи с три от най-големите езера на континента: езерото Виктория (второто по големина в света сладководно езеро) в северната част, езерото Танганика на запад, и езерото Ниаса в югозападната част. Това обаче не са единствените природни забележителности. Танзания притежава много красива и разнообразна природа. Освен саваните, които са разположени в южната и западната част на страната, в северната и североизточната са планинските райони с влажни вечнозелени гори.
Природа
Повечето от територията някога е била савана и пълна с храсти, но днес е нещо като пустиня. Има изобилие от диви животни. Най-големите останали слонове в света се намират именно тук. Някои от най-известните африкански видове бозайници са родени в Танзания: гну, зебра, жираф, слон, носорог, лъв и леопард. Те са застрашени заради бракониерството. Крокодили и хипопотами могат да бъдат видени по бреговете на реките в държавата, а гигантски костенурки живеят по крайбрежието.
Националният парк Тарангире е добре известен и като светилището на шимпанзетата, където известният зоолог Джейн Гудол направил изследвания на шимпанзетата в естествената им среда. Национален парк Серенгети е най-старият и най-популярният парк на Танзания. Основан е през 1940 г. През 1959 г. от Серенгети е отделен резерватът Нгоронгоро (площ около 800 000 хектара) с тревисти и храстови савани. На езика на масаите (местните жители) името на парка се превежда като „безкрайни равнини“. „Петте големи“ животни в парка, наречени по този начин от ловци, дошли на сафари преди няколко десетилетия, са лъвовете, леопардите, слоновете, носорозите, както и кафърските биволи. В парка живеят още хиени, гепарди, зебри, грабливи птици и много други.
Клисурата Олдуей, в която са открити много от най-древните останки и артефакти на хоминида Хомо хабилис, е свързана с екосистемата на Серенгети.
Национален парк Серенгети е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. На територията на парка се намира областта Серонера, където професор Бернхард Гжимек и Михаел Гжимек са изучавали черните носорози. Тя е свързана с резерватите в Кения и е дом на над 1,7 милиона антилопи гну, и около един милион други животни.
Хора и култура
Около 90 процента от танзанийците живеят в селски райони, където има достатъчно място и подходяща земя за земеделие. Първите хора в Танзания са били ловци и събирачи. В Танзания има около 120 африкански племенни групи. Уговорените бракове все още са обичайни за много семейства в страната и родителите започват да планират бъдещето на дъщеря си, когато тя е още съвсем малка.
Части на страната са заразени с мухата цеце. Това кръвосмучещо насекомо носи сънна болест, която засяга хората и добитъка. Друга лоша и почти постоянна заплаха за населението е маларията. Футболът е любимият спорт в Танзания.
Правителство
Президентът е глава на държавата и главнокомандващ на въоръжените сили. Общи избори се провеждат веднъж на всеки пет години. Занзибар също има свой президент и министерство, което прави свои собствени закони. Занзибар е по-богат, отколкото останалата част на страната.
Дар ес Салаам е административната столица, но Додома ще бъде бъдеща столица и е дом на законодателния орган на Танзания.
История
Танзания е една от най-отдавна населените части на света — на територията на страната са открити останки от хора и по-ранни човекоподобни на възраст над 2 милиона години.
Преди около 2 хиляди години вътрешността на страната е засегната от разселването на племето банту. Преди него тя е населена с преднеолитно население с предполагаем кушитски или койсански произход. То е изтласкано или асимилирано от няколко вълни на етнически групи, говорещи езици от групата банту, които познават земеделието и обработват желязо. По-късно в страната се заселват и скотовъдци с нилотски произход, като този процес продължава дори през 18 век. Пътешественици и търговци от района на Персийския залив и западна Индия започват да посещават източноафриканското крайбрежие през първото хилядолетие. Крайбрежието на днешна Танзания, включително островите на Занзибар, стават част от областта Суахилски бряг, в която още през 8-9 век започва да прониква ислямът. В края на 17 век Занзибар става владение на султаните на Оман.
През този период в някои части във вътрешността на страната съществува развито земеделие, за което свидетелстват откритите в Енгарука напоителни съоръжения.
През 19 век Занзибар се превръща в един от световните центрове на търговията с роби. Влиятелни търговци създават цели мрежи за снабдяване с роби, които установяват контрол над обширни области във вътрешността на континента – Мирамбо в северната част на днешна Танзания, Типу Тип на запад от него, Мсири в Катанга. По това време между 65% и 90% от населението на Занзибар са превърнати в роби. Според някои оценки за целия 19 век от Суахилския бряг са изнесени 718 хиляди роби, а други 769 хиляди остават да живеят като роби там. Занзибар придобива такова икономическо значение, че през 1840 година султанът на Оман Саид ибн Султан премества там своята столица. След неговата смърт през 1856 година владенията му са разделени между синовете му и е образуван самостоятелен Занзибарски султанат.
В края на 19 век Германия завладява континенталната част на днешна Танзания, включително крайбрежните владения на Занзибарския султанат, които стават основа на създадената през 1885 година колония Германска Източна Африка. През 1890 година самият султанат става протекторат на Британската империя.
По време на Първата световна война британците нападат Германска Източна Африка, но германският командващ Паул фон Летов-Форбек организира успешна партизанска съпротива, продължила до края на войната в Европа. След войната Германска Източна Африка е разделена на три части – Триъгълникът „Кионга“ на югоизток е присъединен към Португалска Източна Африка, на северозапад е създадена територията Руанда-Урунди, а в основната част от колонията, съвпадаща с континенталната част на днешна Танзания — територията Танганика. Тези две територии са поставени под контрола на Обществото на народите, което дава мандат за управлението им съответно на Белгия и Великобритания.
Британското управление в Танганика приключва през 1961 година след мирен, в сравнение със съседна Кения, преход към независимост. През 1954 година Джулиъс Ниерере, бивш учител и интелектуалец, създава политическата организация Танганийски африкански национален съюз (ТАНС), която си поставя за основна цел постигането на суверенитет за Танганика. През следващите години ТАНС набира голям брой членове и се превръща в най-влиятелната политическа сила в страната. През 1960 година Ниерере е назначен от британската администрация за министър и организира процеса по получаване на независимост, приключил през 1961 година.
Малко по-късно, през 1963 година, независимост получава и Занзибарският султанат, където през 1964 година Занзибарската революция сваля султана от власт. На 26 април 1964 година архипелагът се съединява с Танганика и образува държавата Танзания, запазвайки известна автономия в рамките на новата държава. Съюзът на двете дотогава отделни области предизвиква полемика сред много занзибарци (дори сред тези, които симпатизират на революцията), но е подкрепен от правителството на Ниерере и от Революционното правителство на Занзибар, които споделят общи политически възгледи.
През 80-те години икономическите трудности започват да засягат и социалните ангажименти на държавата. В средата на 80-те години правителството е принудено да търси финансиране от Международния валутен фонд, приемайки извършването на структурни реформи в страната — ограничаване на публичния сектор и дерегулиране на пазарите, особено във финансовия и селскостопанския сектор. През следващите години брутният вътрешен продукт на Танзания започва бавно да нараства, а бедността да намалява.
