Саргасово море – морето без брегове

Някога в часа по география или по-точно в междучасието преди него обърнете внимание на картата на света: вгледайте се в мястото където е отбелязан Атлантическият океан и най-вече около континента Северна Америка. Направите ли го внимателно, ще забележите голяма овална форма оцветена в светлосин цвят. Това обаче не е просто нещо оцветено в синьо, а е истинско чудо на природата. Нарича се Саргасово море. Неговите брегове не са съставени от скали, пръст и пясък, както всички други. Всичко се състои в това, че докато другите морета са обградени от земя – континенти и държави, Саргасово море се намира в средната част на Северния Атлантически океан. Най-интересното е, че морето няма собствени брегове, а граничи с океански течения: на запад – Гълфстрийм, на север – Северния Атлантически океан, на изток – Канарското течение, а на юг – Северно екваториално течение.

В продължение на много години Саргасово море е било забулено в много тайни. Учените и пътешествениците казват, че поради липсата на течение в морето, се образува невероятна гледка. Цялата му повърхност е покрита с водорасли и водата не се вижда от тях. В действителност, водата в Саргасово море е в постоянно движение. От различни страни в него проникват и различни течения и така водата в това необичайно море се върти по часовниковата стрелка. Тези течения действат като преграда, или стена и и не позволяват водата в Саргасово море да се смеси със студените води на Северния Атлантик. Оттук произлиза и още нещо много странно и интересно – тези „брегове“, се изместват в рамките на една година и затова хората ги наричат „пътуващите брегове“. Поради тази причина общата площ на морето варира – най-малката измерена такава е била 4 милиона квадратни километра, най-голямата – 8. И при това е мерено едно и също място, представяте ли си?

Друг отличителен белег на Саргасово море е огромното количество плаващи водорасли – само един квадратен километър от повърхността на морето съдържа повече от два тона водорасли! Христофор Колумб открива това море през 1492 г., давайки му името „банката на водораслите“. Интересен факт е, че всички водорасли, които растат там, принадлежат към един и същи вид. Португалските мореплаватели са им дали името „сарагоси“, защото въздушните мехурчета, чрез които водораслите плават по повърхността, приличат на един сорт грозде, което е често срещано в Португалия.
Макар и само от един вид водорасли, Саргасово море е обитавано от най-разнообразни животни: раци, много видове риба, особено скумрия и скариди. Само по повърхността на морето, живеещи върху водораслите, могат да се видят повече от 70 вида животни.

Водата в Саргасово море е по-солена, отколкото в повечето морета и океани. Тя има светло син цвят и е най-прозрачната вода на планетата. Температурата и също е по-висока, отколкото в другите океански води и варира в рамките на 20-23 градуса през януари и 21-27 °C през юли. Тази температура има страхотен ефект върху бързия растеж на водораслите и други микроорганизми.
Дълбочината на Саргасово море е 4,7 километра. Ако имаше прогноза за времето за вълнението в него тя винаги щеше да е една и съща – спокойна вода, без вълни, защото морето се намира в зона с повишено атмосферно налягане. По-рано по тези места потъвали много кораби, но не заради вълните, които така или иначе ги няма. Няколко кораба са били откривани да се носят призрачно празни по неестествено спокойните води на Саргасово море. Екипажът на нито един от тях никога не е бил намиран, нито е бил намиран жив свидетел на случващото се в тази част на океана. Такъв кораб е френският „Розали“, който плавал през 1840 година през Саргасово море. Открит е много по-късно, плаващ сам, с вдигнати платна и без следа от екипаж на борда.
В опит да обясни мистериозните изчезвания, научната общност през XIX век разпространила идеята, че гъстите кафяви водорасли, които покриват Саргасово море, са месоядни същества, които нападат корабите и поглъщат моряците, оставяйки корабите да плават призрачно самотни.

Океанографите дълго време не могат да открият как точно се появяват тези водорасли. Най-новата версия за това гласи, че те биват донасяни от течения около Куба, Бахамските острови и Антилите или дори чак от Персийския залив. Но според други – водораслите се раждат, живеят и умират в това море. Когато водораслите умират, мехурчетата, които ги крепят на повърхността, се пукат и растенията потъват на дъното на океана.

Още нещо интересно, случващо се в Саргасово море е също така и фактът, че то служи като развъдник за сладководни риби – змиорки. Те доплуват тук през лятото, (никой не знае точно как се ориентират) за да хвърлят хайвера си. Техните бебета се раждат в морето, израстват и се връщат обратно точно там, където са живели родителите им. И след това, след 8-9 години отново се връщат в Саргасово море, за да хвърлят на свои ред хайвер.

Снимки: sxc.hu