Милостивото момиче, добрият човек и малкото кученце

„... Малкото момиче протегна и двете си ръце нагоре... и тогава кибритената клечка угасна; множество коледни светлини се издигаха все по-нагоре и по-нагоре, видя ги, че станаха на ясни звезди, една от тях падна и остави по небето дълга огнена черта. – Някой умря! – каза момиченцето, защото старата ѝ баба, единствената, която бе била добра към нея, но бе вече умряла, бе казала: когато някоя звезда падне, една душа отива при Господ Бог. Драсна още една клечка о стената, тя освети наоколо, а в светлината стоеше старата ѝ баба, много ясна и сияеща, мила и хубава. – Бабо! – извика момиченцето. – Вземи ме със себе си! Знам, че ще изчезнеш, когато клечката угасне; ще изчезнеш като топлата печка, хубавата гъска и голямата, прекрасна коледна елха – и тя драсна бързо всичките останали клечки, които бяха във връзката, много искаше да задържи баба си, и кибритените клечки светнаха с такова сияние, което бе по-ясно и от дневна светлина.“

Вятърът духал все по-силно, а момиченцето се гушело все по-силно между двете къщи покрай нея. В далечината едно малко кученце си търсело топъл дом в който да се скрие от студа. Кибритопродавачката видяла треперещото кученце и ѝ дожаляло. Отишла при него, свалила връхната си дреха и го завила с нея.
В същото време един човек минавал покрай тях. Той видял добрата постъпка на момиченцето. Седнал до нея и я заговорил. В края на разговора човекът разбрал, че бащата на момиченцето се държи зле с нея. Станало му мъчно за това добро дете и го завел у дома си при своето семейство. А там момиченцето си помислило, че е в рая, защото видяло всички неща за които си мечтало.

Това било чудото на Нова година!

* * *

Реших да избера „Малката кибритопродавачка“, защото края на приказката ми беше много тъжен и исках да го променя. Според мен е прекалено, че момиченцето умира, защото все пак това е детска приказка.

Участва в конкурса на „Забавното четене“