Мечтата на розата

Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.

В една градина се родила чудна и прекрасна роза, ослепителна и красива, с нежни листи и красиво тънко стъбло. Всеки минувач спирал и се възхищавал на красивата червена роза. Тя била наобиколена от много други цветя – маргаритки, невенчета, божури. От време на време високомерната Роза казвала:
– Някой ден ще ме открият... Мечтая да се махна от тази градина. Вие сте обикновени, а аз – не. Вие сте красиви, но аз съм неповторима.
Маргаритките шепнели:
– Розичке, ние ще тъжим за теб.
Божурите дори не се впечатлявали от казаното от нея. Престрували се на безразлични. Невените – оранжеви и огнени възмутително поклащали главички:
– Недей така, Розичке! Стой при нас в градината и не се възгордявай.
– Не искам да съм тук! Искам да съм специална.
Подухнал вятър и разнесъл аромата на цветята. Ароматът на розата бил най-прекрасен. Покрай градината преминала девойка. Тя видяла красивата роза и я откъснала.
– Това е моето цвете, казала тя и го закичила в косите си.
Вечерта отишла на бал и там танцувала цяла нощ. Момичето изпъквало с красивата си бяла кожа, бадемови очи и дълги прекрасни смолисти коси, в които била закичена розата. Розата в косите й се чувствала най-специалното цвете на света. Тази нощ била неповторима за розата и тя тръпнела от щастие. Един момък поканил красивата девойка на танц. Призори, преди да се разделят той помолил своята избраница да му подари нещо ценно за спомен. Тя свалила розата от косите си и нежно я целунала. Подавайки му цветето изрекла:
– Погледнеш ли това цвете, то ще ти напомня за мен – рекло момичето.
Мечтата на розата се сбъднала. Случайно или не, но от обикновено градинско цвете тя се превърнала в символ на любов! Това е приказката, която разказва червената пътека на Дъгата.