Люляковата принцеса

Някога, много отдавна, живеело едно момиче. То имало красиви сини очи и дълги коси, които се спускали около бялото му лице като ореол. Носела рокля от лилава коприна, обсипана със смарагди и други скъпоценни камъни. Грижела се с търпение и любов за всяко едно дърво или цвят.

“На люляците съм принцеса,
но моето сърце скърби и плаче.
Да имам мил другар мечтая,
за обич нежна и омайна.”

Пеела тя чудната си песен, а вятърът я разнасял надлъж и шир по света. Един момък, който живеел в далечна страна, чул чудната песен. Вълшебният глас на непознатото момиче пленил сърцето му. Скрил песента дълбоко в душата си и поел по пътища незнайни да търси Люляковата принцеса. Дълго пътувал, но успял да открие люляковата гора. Зърнал прекрасното момиче и го обикнал от все сърце.
– Чух песента ти и дойдох другар да ти бъда!
– Добре дошъл при мен. Чаках те толкова дълго – тихо промълвило момичето.
Страните й се покрили с руменина, а после се усмихнала.
– Песента ти ме доведе тук. Гласът ти ме покори и изпълни душата ми с обич към теб.
Направили сватба за чудо и приказ.
Най- хубавото е когато мечтата на чистото сърце се превърне в реалност. Такава приказка разказва виолетовата пътека на Дъгата.
Само зелената пътека мълчала.
– Защо мълчиш? разкажи ни твоята приказка. И тя започнала да разказва:

Зелена приказка

Някога, много отдавна, толкова много преди... Живеело дете с чудни зелени очи, то винаги питало:
– Какво е това? Защо светът е свят? Или пък защо рибите нямат крака? Дали чадърите плуват като лодки? Облаците имат ли уши? Какъв е вкусът на Млечния път? И хиляди други неща, с които ако се направела магистрала, тя щяла да обиколи петнадесет или повече от петнадесет милиона пъти земята. Детето било любознателно и искало всичко да разбере. Минали години и то пораснало голям и силен мъж. Колкото повече научавал, толкова повече искал да научи. Всяко научено от него нещо разширявало хоризонта пред очите му. Най-големият му приятел била книгата. Книгата е онова тайнство, чрез което се докосваш до звездите, навлизаш в недрата на земята, опознаваш нови светове. Момчето със зелени очи станало учител, за да предаде своето знание на децата и да им предава мъдростта на словото. Това разказва зелената пътека на Дъгата.

Дъгата приказки реди, сърцето си за нея отключи. Някога, много отдавна, толкова много преди...