Една приказка за баба Зима

След като се разходи из села и градове, полета и гори, изкачи се на най-високия връх и се огледа: цялата земя в нова премяна, нежно бяла. Изморена, доволна от добре свършената работа се прибра в ледената си къща и се замисли – коя е най-красивата, най-умната, най-добрата Снежинка, за да я изпрати на конкурса за Мис Свят. Както се беше замислила, така и си задрема.
Събуди я леко потупване по пода.
– Ама че сняг си натрупала, бабо Зимо. Не мога да се измъкна от хралупата. А ти какво си се замислила – бърбореше си Рунтавелка и си изтупваше от снежинките пухкавата опашка. А те, Снежинките, скачаха, крещяха “не ме удряй”, “боли ме”, “Чуваш ли”, но техните мънички гласчета не стигаха до ушите на Рунтавелка, бяха толкова тихички, можеше да ги чува само баба Зима.
– А, ти ли си, влизай, влизай. Като съм се замислила и не мога да измисля, Рунтавелке, коя Снежинка да изпратя на конкурса за Мис Свят. Всички са чудно красиви, но аз търся най-умната, най-добрата, най-пъргавата, най-грациозната танцьорка.
Замисли се катеричката Рунтавелка и изведнъж подскочи и извика:
– Ура, сетих се. Ще попитаме зайчето Дългоушко. То снощи заспа под близкото храстче, а на сутринта беше затрупано със Снежинки. Цяла нощ си е говорило с тях. Само то може да ти помогне.
– Тичай, тичай, Рунтавелке, да намериш зайчето Дългоушко.
Скача Рунтавелка от клон на клон, тук зайче, там зайче... Намери го чак в градината на дядо Слави под една зелка. Мъчеше се да си похапне за закуска, но зелето беше така замръзнало, че можеше да му счупи зъбчето.
– Дългоушко, Дългоушко – запъхтяна Рунтавелка му извика, бързо тръгвай с мен, че баба Зима те вика, има голям проблем.
И ето двамата пред баба Зима. По пътя Рунтавелка му разказа защо го вика.
– Хайде, Дългоушко, помогни ми. Коя Снежинка да изберем, кажи ми.
Зайчето с лапички ушите си погали, от студ потрепера, замисли се и каза:
– Цяла нощ в ушите ми крещяха, викаха, пееха, играха, но бабо Зимо, коя да изберем, като всички Снежинки са красиви балеринки и как танцуват само като им засвири Северния вятър. Ами да, сетих се, само той може да ти каже.
– Тичай, Дългоушко, да ми доведеш Северния вятър, дано той ми помогне.
Плю си Зайчето на петите и хукна да търси Северния вятър. А той, след като цяла нощ бушува, свири и танцува се прибра уморен в една пещера високо горе в планината да си поспи и отпочине. Но Зайчето го събуди с виковете си:
– Хей, Ветре, Ветреееееее, Северен ветре, ставай, тръгвай с мен, ще те водя на отсрещната планина в къщата на баба Зима, че има важно нещо да решава. Трябва да й помогнеш.
– Какво си се развикал, Дългоушко. Стресна ме. Не виждаш ли че спя. Уморен съм. Не ми се ходи никъде. Искам да спя, чуваш ли. Остави ме.
Но Зайчето беше упорито. Задърпа го, погъделичка го с опашката си, тупна го с лапичка и му викна тоя път глезено.
– Хайде, Вятърко, хайде, миличък, трябва да помогнем на баба Зима.
Размърда се вятърът, потърка си очите и сънено започна да мърмори и крака затътри подир зайчето.
– Хей, Дългоушко, стига си тичал, не виждаш ли, че съм изморен, я по-бавно – скара му се сънливият Вятърко. А Дългоушко по пътя му разказа за какво го вика баба Зима.
– Разбрах и зная коя ще бъде Мис Свят.
– Фюуууу – кажи, бабо Зимо, какво те тревожи, за дъщеричките ли, разбрах, че не можеш да избереш коя е най-хубавата, най-красивата, най-умната, най-голямата танцьорка. Нали са ти дечица. А всички деца за своите родители са най, най. Ей сега ще видиш и набързо сама ще решиш.
Наду бузите Северния вятър, задуха и засвири, вдигна всички Снежинки. А те заиграха, завъртяха се в буен танц, и такава вихрушка се вдигна, че Рунтавелка и Дългоушко запляскаха с лапички и викаха:
– Красиви, красиви и игриви, всички са красиви.
– Видя ли, бабо Зимо, че това е най-трудната задача, да избереш от децата си най-красивото, най-умното. И сега, какво ще решиш.

И от тогава до ден днешен духне ли, засвири ли, Северния вятър, баба Зима изпраща с него своите дъщерички – Снежинките по целия свят, за да радват с красотата си хората и най-вече децата.