Великденска шарена мисия

Този ден мисията на Тео започна в ранни зори, когато мама Лили влезе на пръсти в детската стая – погали лекичко малкото бебе по главичката, усмихна се и го натърка по челцето с едно ярко червено яйце. Бебето размърда ръчички, усмихна се, но не се събуди. Тео обаче лекичко се изтърколи и почти докосна ръката на мама Лили. Тя го вдигна, разклати го закачливо и потърка червеното яйце и в неговата главичка.
Тео не разбра защо мама Лили прави това, но разбра, че мама Лили го харесва.
– И ти, сладко тигърче, да си ни здраво и да радваш моя малък Тео. – прошепна мама Лили.
– Ехаааа – тигърчето замърка от щастие.
Толкова хубаво е, когато някой ти се радва и те обича.
Мама Лили излезе от детската стая, но скоро трябваше отново да се върне, защото Тео се събуди и започна да плаче. Тогава мама Лили взе набързо двамата Теовци в коша и ги помъкна към кухнята.
– Тихо, тихо, тихо... днес е важен ден, яйчица варя, трябва да следя, да не се пропукат, да не се напукат, че ще падне веселба, ще ги шаря цветно, да! – говореше, почти пеейки мама Лили.
Тео се радваше на доброто й настроение. Но още повече се зарадва на кухненското шарено безредие. Тео харесваше цветните неща. А още повече харесваше да прави мисии из разбъркани цветни неща.
Естествено двамата Теовци бяха настанени на почетните места в малкото детско кресло.
А мама Лили започна да изважда от тенджерата бели яйчица, да ги нарежда в една голяма панера, да взема малки панички и да ги пълни с цветна вода. После вземаше едно яйце и го потапяше и але хоп, от бяло то ставаше червено, или пък синьо, или жълто или шарено. Тео беше възхитен! Направо очарован!
Мама Лили лепеше по яйцата различни шарени картинки, рисуваше по тях, направо бяха невероятно красиви. Тео затаи дъх, защото много харесваше красивите неща.
Чудеше се защо мама Лили не прави всеки ден такива красиви яйца.
Тогава на вратата се почука и влезе леля Краси.
– Охооо – вие вече сте боядисали яйцата за Великден. – Много са красиви.
– Да, мисля, че излязоха сполучливи – усмихна се мама Лили.
– Я да видим малкия хубавец – надвеси се леля Краси над бебето и го защипа по бузите.
Тигърчето не одобряваше, когато разни лелички щипеха, целуваха или мачкаха неговия приятел. Но пък използва възможността да тръгне на мисия. Неговата мисия разбира се беше много Великденска и много цветна. Без да го види никой, той топна с опашката от всяка боя и нарисува по една черта на козинката си. Разбира се оцвети и всичко наоколо. Сега той не беше жълто тигърче с лилави черти, а беше едно цветно тигърче.
– Хехе, станал си като клоун разноцветен – присмя му се кучето, което се беше запътило за закуска.
– Разноцветен е като дъгата, мдам, ама по полека с боята, че не искам да нацапаш и моята бяла козинка – измрънка персийската бяла котка.
– Само като го види мама Лили и ще видиш какво ще се случи. – каза кучето.
– То е ясно, ще го метне в пералнята. – отбеляза котката – но така му се полага на този палавник.
– В пералнята... – не звучеше добре, дори никак. Въпреки че Тео никога не беше виждал пералнята знаеше, че тази натруфена дългокосместа котка не го обича много и щом толкова се радва, че той ще попадне в пералнята, там нямаше да е особено приятно.
Но все пак беше Великден и все още не се задаваше никаква пералня, мама Лили и леля Краси си говореха тихо, бебето беше похапнало добре на закуска и пак беше задрямало. Никой не безпокоеше Тео да се възхищава на шарените яйца.
И той ги гледаше и се радваше. Радваше се и не можеше да спре да ги гледа. Скри се в един панер, за да може да остане по-дълго време в кухнята и да се възхищава на Великденските яйца.
Оцвети Тео