Големите приключения на малкия Зинедин

Веднъж в един слънчев ден малката Джули решила да излезе на двора, за да се полюлее на люлката на дървото, която била специално направена от баща й. Обула си сандалките с Барби на тях и се затичала към дървото. Но изведнъж се спряла, клекнала и видяла, че в тревата между две камъчета се скрило едно скакалче. Взела го в ръчичката си и отишла в своята стая. Заключила вратата и седнала на леглото, за да оглежда скакалчето. Накрая решила да го кръсти Зинедин.

Джули се изморила от много отглеждане и без да иска заспала. Зинедин през това време решил да се възползва и скочил от леглото. Направил първата си крачка на новия паркет и видял, че на тавана има две паячета. Скок, подскок и Зинедин стигнал до прашния ъгъл на тавана, обграден от крехката паяжина. Зинедин попитал едното паяче как се казва. То отговорило, че се казва Франки и че другото паяче е неговото близначе. Скакалчето видяло, че са си направили футболно игрище и на него му се приискало да поиграе малко с тях – нещо като мач между Барселона и Реал Мадрид. Но тъй като били три животинки, те не могли да се разпределят. Малките близначета решили да извикат тяхната приятелка хлебарката Зизи, която в това време била в кухнята между неизмитите чинии, които били сложени на новата желязна поставка за прибори. Хлебарката отишла при паячетата и Зинедин и така се разделили на два отбора. Скакалецът бил с хлебарката и участвал като нападател, а двете паячета били на вратата и се редували кой да е нападател.

След дълги часове игра, най-накрая мачът завършил наравно. Зинедин им благодарил за играта и си тръгнал доволен. Тихо-тихо той излязъл от къщата с два етажа и четири стаи и решил да види човешкия свят. След една минута осъзнал, че е малък и е под нивото на тревата, и затова гледал сивото, опушено от самолети небе. Изведнъж срещнал един бръмбар с костюм. Зинедин го попитал дали може да му помогне някак си да е над тревичката, за да види света. Бръмбарът за щастие бил управител на един „Луна парк“ и имал нужния превоз, тролейбус, който се движи по жиците и релсите специално направени от хубавата паяжина на близначетата. Зинедин благодарил на бръмбара и си взел едно билетче. Влязъл в тролейбуса, перфорирал го и в мига, в който погледнал през дупките на билета започнало неговото пътешествие.

Пътувайки, през опушените прозорци видял Ниагарския водопад, статуята на свободата и много небостъргачи. Зинедин излязъл от тролейбуса с неговия малък „препълнен“ мозък от много забележителности. След това се спуснал с балон в зелената трева, като по пързалка на една наведена тревичка. Зинедин срещнал една калинка на име Червеночерничка. Тя попитала Зинедин, дали иска да отиде в калинковата пещера. С помощта на десет калинки се отправили натам. Когато скакалчето и Червеночерничката пристигнали, те преминали през червеночерния килим. Зинедин се уплашил, когато видял царя на калинките. Той бил два пъти по-голям от самите тях. Скакалчето побягнало без да мисли накъде от уплаха.

Този ден Зинедин имал рожден ден, но забравил. Когато скакалчето преминало през един старокаменен мост, видяло пред него малката Джули, близначетата, хлебарката, бръмбара и калинките с една голяма шоколадова торта със свещички, фъстъчки и напитки. След дълго осъзнаване скакалецът Зинедин се хвърлил в тортата. След дълги часове ядене гостите, но по-точно организаторите започнали да търсят рожденика. В един миг той се появил пред очите им, но целият бил в шоколад. Измил се, духнал свещичките и получил подаръците си и се прибрал. Този ден останал като най-незабравим в неговия живот.

Участва в конкурса за зелена приказка.