Защо историята за Пипи Дългото чорапче не е поредица?

Здравейте, аз се казвам Иванина и реших да участвам в конкурса, тъй като го намирам за много интересен. Смятам, че е много полезна и интересна възможността, която давате, а именно всеки да напише нов край на любимото си произведение. Сигурна съм, че много деца като мен, след като завършат с книга, която много харесват, започват да си мислят как е трябвало да свърши и че не е трябвало да става точно това с любимия им герой. Аз не мога да кажа, че съм от най-запалените читатели на света, но не пропускам възможността да разгърна някои и друг приключенски роман или любима детска книжка, която родителите ми са ме посъветвали, че ще ми хареса.

Точно така се случи и с „Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Линдгрен. Макар тя да е задължителна за четене от летния списък в училище, аз си признавам, не я прочетох тогава, а чак на следващото лято, след като мама ми каза колко ще ми хареса. Тя наистина много ми хареса. Честно казано това е първата книга, която чета на един дъх или по-точно за два дни. Толкова бях запленена от нея, че не исках да я оставя и само си повтарях още една страница и ще изляза навън да си поиграя, ама не успявах. Дори в училище за известно време ходех облечена като Пипи. Не съм с рижава коса, но имах две опашки и големи различни шарени чорапи. Историята ме грабваше страница след страница и винаги си казвах, само още една, а накрая те ставаха 3, 4... 20. Точно затова избрах и да променя края на „Пипи Дългото чорапче“, не искам да свършва така:

„Моана и другите деца, но винаги ще се връщат във Вила Вилекула. Да, това беше прекрасна, успокояваща мисъл — Пипи ще остане завинаги във Вила Вилекула.
– Дано погледне насам, за да й помахаме – прошепна Томи.
Но Пипи гледаше право пред себе си със замечтан поглед.
После духна свещичката.“

Това не е край, това е начало на съвсем ново приключение за Пипи и се чудя защо тази книга не се е превърнала в поредица, както много други. Ето това за мен щеше да е по-добър край, да има поредица. Сигурно сте забелязали, че много детски книги са цели поредици. Ето например тези за Хари Потър или Пърси Джаксън – техните краища ми харесват, защото са наистина край. При тях си личи, че авторите не са могли да измислят повече и накъде да развият историята, а при Пипи има още толкова много за разказване. Също така смятам книгата за Пипи за невероятна, защото (не ме разбирайте погрешно, тях също харесвам), но мисля, че тези две поредици, които споменах по-горе са много по-лесни за измисляне. Всеки може да измисли история, в която да включи магия или богове, но е много по-трудно от нещо съвсем обикновено да напишеш нещо забавно и вълнуващо, като нещата, които правят Пипи и приятелите ѝ. Затова смятам, че Пипи е една велика книга и заслужава да има поне още пет такива.

Аз не се наемам да напиша нов край на произведението, като нова приказка, но просто бих направила така, че Пипи да не свършва с това, което цитирах по-горе. Може да има още много неща, които да направи. Можеше да отиде при баща си и да остане по-дълго там и например да има цяла книга затова какво прави на остров Корекоредут, а не само една глава, можеше да намери и други приятели освен Томи и Аника и да се напише какво правят те заедно, можеше да посети и още много острови или дори тримата заедно да отидат в друга страна.

Това е, което аз бих променила или по-точно бих помолила Линдгрен да промени, ако можех. Да напише още истории за Пипи и да превърне книгата в поредица дълга поне колкото тази за Хари Потър. Мисля, че много деца биха били доволни също да се срещнат още няколко пъти с любимата си героиня.

Участва в конкурса на „Забавното четене“