От сърце

Хей, деца, някога замисляли ли сте се, че детството ви ще свърши и че искате, не искате, ще пораснете? Е, предполагам, че да, но все пак сте го правили по онзи детски начин, който рано или късно ни напуска. Повярвайте ми, ако сграбчите детството в шепите си и го притиснете, то никога няма да си тръгне. Ако ли не-то ще се изплъзне между пръстите ви и ще се върне назад.

Не позволявайте това да се случи, бъдете упорити, използвайте детския си нрав и ще успеете! Нали знаете, във всяка дейност следваме примера на някого. Помислете кой може да бъде примерът ни в случая. Раздвижете малко ума си и кажете... Пипи!!! Ами да, разбира се! Малкото момиченце от Вила Вилекула, с онези щръкнали плитки с цвят на морков и едни големи, големи обувки (за да има място за мърдащите ѝ пръсти). Тя е просто е... Не знам как да я опиша с най-точната дума. Всъщност сетих се – ЛУДЕТИНА!!! Пипи изключително много ме учудва със своята безгрижност и въображение. Нейните лудории са безгранични... Тя, Томи и Аника са върхът!

Но да видим какво мисля аз за края на тази щура история:

И колкото и Пипи Дългото чорапче да не искаше, това се случи, тя порасна! Мнозина от вас сигурно си помислиха, че край със забавата и веселбата, но това далеч не е така! Както всички знаем, това момиче има прекрасно качество във всичко да вижда доброто и ценността. Ето че при нея порастването и превръщането във възрастен не е по обичайния и скучен начин. Напротив! Нейният живот стана още по-весел и отпреди. Тя откри нови възможности за забавление. На всички ни се струва невероятно, но тя дори си намери работа – отвори сладкарница във Вила Вилекула. Кръсти я „Ам, ам, ще те изям“! Но при Пипи нищо не е нормално и затова в сладкарницата и храната се приготвяше по по-особен начин – палачинките бяха по-дебели отколкото трябва, тортите бяха грамадански... Всъщност Пипи сама измисляше своите рецепти, следователно злополуките като взривяването на кухнята или боят с храна бяха често срещано явление. Но хората идваха с удоволствие при нашата сладкарка да си похапнат, защото по този начин се откъсваха от натовареното ежедневие и се забавляваха.

Та така макар Пипи да порасна, тя запази в себе си детската си невинна душа и оптимизма си, продължи да помага и да бъде добра, показа на хората, че светът е хубав и весел! И каквото и да ставаше, тя правеше всичко от сърце!

Този край е весел и малко неочакван. Точно тези качества на Пипи ме провокираха да го измисля. По принцип една голяма част от възрастните са скучни и песимистично настроени, а с този завършек искам да им покажа, че светът за всеки е както си го направи и че и в най-малките неща се намират най-големите радости!

Участва в конкурса на „Забавното четене“