Каква е стойността на смеха?

Малката кибритопродавачка бе щастлива. Премръзнала, сама и бедна – тя се чувстваше най-щастливата на света. Хората са щастливи само, когато имат пари. Пари, за да се нахранят, пари за да се изкъпят, пари за да... живеят. Но това не беше вярно. Не можеш да си купиш живот. Да, можеш да съществуваш, ако разполагаш с пари, но не и да живееш. За да живееш трябва да обичаш, да се смееш, да спиш, да правиш неща, които никога не се повтарят. Да овладееш великото изкуство на човека – да осмислиш живота си. Хората се делят на два вида – глупави и умни. Глупавите търсят смисъла на живота, а умните се опитват сами да го изградят.

Затова сега малката кибритопродавачка бе щастлива. Защото имаше всичко, което искаше. Имаше звезди, които светят по-силно и по-магически от всяка лампа, имаше небе, по-красиво от всеки таван затискващ мирогледа ѝ. Имаше дом, прекрасен понякога топъл, понякога студен – точно като човешкия темперамент. Този дом се наричаше земя. А скоро съвсем щеше да измръзне и да отиде в свят без злоба, без глад. Свят на мечтите и истинската радост – онази неподтиквана от материални задръжки, а истинската, която вирее само в сърцето.

Написах този кратък завършек, защото накрая се разбира, че малката кибритопродавачка умира. Исках да е тъжно, за да се знае, че без сълза – не можеш да осъзнаеш стойността на смеха!

Участва в конкурса на „Забавното четене“