Малкият принц е жив

През нощта не съм усетил кога е тръгнал. Измъкнал се е безшумно. Когато го настигнах, вървеше решително и бързо. Каза ми само:
– А, ти си тук...
И ме хвана за ръката. Но още се измъчваше:
– Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма да е вярно...
Аз мълчах.
После добави:
– Знаеш ли... моето цвете... отговорен съм за него! А то е толкова слабо! И е толкова наивно. Има четири нищо и никакви бодли, за да го защитават от целия свят...
Седнах, защото не можех вече да стоя на крака. Той каза:
– Е... Това е...
Поколеба се още малко, после стана. Направи една крачка. Аз не можех да мръдна.

Само една жълта мълния до глезена му и нищо повече. За миг остана неподвижен. Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка. След това видях как от тялото му се издига и разпръсва в цялата околност дребен златен прашец. След време разбрах, че този прашец е частица от Малкия принц. Също така открих, че тази частица от него се е вселила във всяко едно детско сърце. От този ден, та чак до днешно време всяко едно дете носи в сърцето си Малкия принц, носи неговия смях, неговата детска наивност.

За мен е истинско удоволствие да гледам моята дъщеря и да виждам насреща си Малкия принц. Дори когато тя стана голяма не беше скучен възрастен, тя беше също като мен, но с една дребна разлика: заобиколена от хора като нея, като мен и като Малкия принц, разбира се.

До скоро се чудех защо мама се разплакваше, когато ми четеше Малкият принц, но аз вече попораснах и си дадох сметка: Малкият принц си е направил среща със змията, за да може да си отиде на планетата. Всъщност той умира, защото го ухапва отровна змия. Според мен, приказката е написана така, че всеки да си я обясни и тълкува по различен начин. Моят прочит: не промених края ѝ така, че той да остане жив. Защото, в противен случай, той щеше да порасне и смисълът на книгата щеше да се промени. Чарът на Малкия принц е именно в това. Той е малко и невинно дете. Но, за да не е прекалено тъжна, реших да оставя малкият принц жив във всяко едно човешко сърце. Все пак, така той ще живее вечно, а какво по-хубаво от това едно малко невинно същество да живее в детските сърца и неговият дух никога да не умира.

Участва в конкурса на „Забавното четене“