Възкресението на Иисус Христос

В деня, в който евреите празнували Пасха, Исус Христос събрал своите дванадесет ученици и им казал, че скоро ще си отиде от този свят. Израилтяните са щели да го хванат и да го убият и той е трябвало да умре заради всички, които го обичат. Хората през целия си живот извършвали грехове и по собствена воля ще ги поеме върху себе си: “Нека аз да понеса наказание за всички хорски грехове.”, рекъл им. Учениците не могли да повярват на ушите си, а един от тях – Иуда – бил особено объркан тази вечер. Той не можел да разбере защо Божия син не може да стане цар и в същия ден обещал срещу награда на фарисеите и свещениците да им помогне в залавянето на Исус. Иуда не предполагал, че Исус знае за неговото деяние. В стаята била сложена маса, на която имало блюдо с пасхално агне, хляб и кана с вино.
По време на вечерята Учителят взел хляба, благословил го, разчупил го и го раздал на учениците. “Вземете, яжте това е моето тяло!”. После вдигнал чаша с вино и казал: “Пийте. Това е моята кръв, която се пролива за прощение на греховете. Това правете за мой спомен”. Всички ученици включително и Иуда си взели от хляба и виното. Тогава Исус казал, че знае кой ще го предаде и той е негов ученик. Учениците не искали да повярват на думите. “Ще ме предаде този, който си натопи залъка в блюдото.” След като го изрекъл Иуда си натопил залъка, но никой не помислил, че това е той. След известно време Иуда попитал учителя не е ли той. Исус кротко му отговорил: “Ти сам го каза, направи така, както си намислил.” Тогава разгневен Иуда напуснал стаята, а неговите събратя си помислили, че има да свърши нещо.
След вечерята Исус отишъл с учениците си в Гетсиманската градина, където се отдал на молитва, за да издържи на тежките мъки и страдания, които трябвало да изтърпи.
Минало се време и Иуда се появил водейки със себе си войници. Когато влезли в градината войниците казали, че търсят Исус от Назарет. Иуда целунал Иисус, чрез което показал на войниците кой е Исус от Назарет, както се били разбрали предварително. Исус бил предаден. Стоял спокойно, докато войниците го връзвали. През това време учениците се разбягали, като разбрали, че и тях може да ги арестуват. Войниците повели Учителя към къщата на първосвещеника Каиафа, където били събрани книжници, фарисеи и иудеи. Там му се присмивали и го били жестоко. Не след дълго го завели в дома на Пилат, римския управител на Израел. Тълпата крещяла: “Исус трябва да умре! Той не е наш цар! Разпънете го на кръст!” Пилат не искал да мърси ръцете си с невинна кръв и дал решението за съдбата на Исус в ръцете на разбунтувалия се народ. Божия син мълчал, защото знаел, че трябвало да изкупи греховете на хората. Обявили смъртната присъда на Христос и сложили на главата му трънен венец, а на раменете мръсен плащ. Той сам трябвало да занесе кръста на Голгота. След като го разпнали макар да е било през деня, се спуснал мрак и всичко се обвило в тъмнина. По този начин Господ съобщавал на всички хора, че неговия син е разпнат на кръст. След като казва последните си думи “Свърши се”, Исус издъхнал. Разтреперила се земята и завесата в храма се разкъсала на две. Тълпата се разбягала. А римските войници, стреснати, започнали да говорят, че това наистина е Сина божий.
Само приятелите на Исуса свалили тялото и го положили в гроб зад голям камък в Гетсиманската градина. На третия ден в неделя ангел слязъл на земята и поместил камъка и станало чудо: Иисус Христос Възкръснал! Той отново бил жив.