Мечкин ден – фолклорна приказка

Имало едно време един беден дървар, чиято жена умряла и той останал само със своята малка русокоска – дъщеря му. Тя вече била единственото слънце в неговия живот, което го радвало и топлело в трудните дни.

За да облекчи живота им той решил да се ожени отново. Новата му жена довела и своята си дъщеря.

Мащехата обаче обичала своето си момиче, а русокоска никак не обичала, карала я да върши цялата къшна работа и все била недоволна. Момиченцето много страдало, но съвестно изпълнявало всичко, без да се оплаква.

Един студен зимен ден мащехата дала на завареничето един кош черна вълна й казала:

– Вземи тази вълна и иди на реката да я изпереш, докато не стане бяла, не се връщай.

Русокоска била послушна и отишла на реката да пере. Ръцете й замръзнали, но тя продължавала да търка и търка, а вълната не ставала бяла.

Момиченцето най-накрая се отказало, премръзнало и изморено се свило на топка под едно дърво и заплакало. Нито можело да се върне в къщи, нито имало къде другаде да отиде. Тогава изневиделица се появил един белобрад старец и я попитал защо плаче.

Русокоска му разказала всичко и продължила да хлипа тихичко.

Дядото й казал да не се плаши, ами да наметне черната вълна и така да си отиде в къщи. Русокоска го послушала и си отишла. Почукала тихичко на вратата на къщата и изненаданата мащеха се показала. Но тя останала още по-изненадана, като видяла Русокоска – тя била станала златна – още по-красива от преди – цялата блестяла и сияела. Това влудило мащехата и тя я накарала да й разкаже какво се е случило на реката. Русокоска й разказала всичко до най-малка подробност и тогава хитрата мащеха решила да разкраси и собствената си дъщеря. Пратила я да пере на реката. Но понеже дъщерята била много мързелива, отишла на реката, седнала и зачакала. Чакала, чакала докато не й замръзнали ушите, това много я ядосало и тъкмо да реши да си тръгне, видяла стареца.

Той и нея попитал какво прави в това студено време на реката.

– Теб те чакам, какво да правя, я, искам и аз да съм златна. – троснато отвърнала тя.

– Тогава наметни черната вълна от коша и така си иди у дома – казал старецът и изчезнал.

Момичето това и чакало, метнало руното на главата си и се затичало към къщи. Но когато майка му отворила вратата какво да види, пред нея стояла една рошава черна мечка и напирала да влезе. Майката се уплашила и бързо залостила вратата.

От какво ли се уплашила повече майката: от мечката ли или защото осъзнала колко лошо е постъпвала със заварената си дъщеря. Или може би от неочакваното наказание, което получила? Или може би от нещо друго? От какво ли?