Магарешки съвет

Двата работни вола влезли в обора, капнали от дневния труд. Заварили магарето: хрупа прясно накосено сено в яслата и си върти доволно опашката.
– Добър вечер, братко! – рекъл единият вол. – Как си?
– Отлично! – отвърнало магарето.
– Ти си едно щастливо магаре – със завист добавил волът и въздъхнал, – а пък аз съм един нещастен вол.
– Защо? – попитало магарето.
– Защото съм роден без късмет, цял ден тегля ралото, а вечерно време мъкна към село и колата, и ралото, и стопанина.
– Ако не искаш да се трепеш – рекло магарето, – престори се на болен. Легни на земята, почни да пъшкаш и утре стопанинът няма да те впрегне.

Стопанинът бил до вратата и чул разговора между вола и магарето. Той нищо не казал, само се усмихнал и поклатил глава. На другия ден волът постъпил, както го научило магарето. Тръшнал се на земята и захванал да пъшка. В обора влязъл стопанинът, поклатил глава и рекъл:
– Разболял се е добрият ми вол. Няма що. Ще впрегна на негово място магарето. И си подострил остена.

Цял ден хитроумното магаре теглило ралото и се спъвало в браздите. Вечерта се върнало в обора с увиснали уши. Болният вол лежал и си пригризвал.
– Благодаря ти, братко! – рекъл той на магарето. – Ти си моят спасител. Обещавам ти цял живот да се преструвам на болен!
– Не ще можеш дълго време да се преструваш на болен! – викнало ядосано магарето.
– Защо?
– Защото днес чух как стопанинът рече на съседа си: "Волът ми се разболя тежко. Ако не стане до утре, ще го закарам на месаря да му тегли ножа!"

Волът се разтреперал. Цяла нощ не мигнал. А на другия ден се дигнал, преди да пропеят първи петли.