приказки народни

Начало | приказки народни | Сит свекър, сита свекърва

Сит свекър, сита свекърва

Атанас Хаджидимов, преразказа д-р Елена Димова | 2007-02-10

Ние бяхме трима братя и една сестра. Излезе късметът на наша сестра. Искаше я попски син, един на майка и баща, от далечно село. Богато семейство. Оженихме я за това момче. След сватбата, тя заживя далеч от нас. От време на време получавахме някакви известия за нея, от наши съселяни, които минаваха през онова село. Бяхме научили, че мъжът й е отишъл на гурбет, да печели пари и тя живеела сама със свекъра и свекървата. Мина доста време без да получим хабер за нея. Улисани в работа, не намерихме време да я посетим. Един ден, един наш съсед ни запита:
- А бе, вие, сестра нямате ли? Няма ли да отидете да я видите?
Усетихме тревога в думите на съседа и решихме най-големият брат да отиде да я види. Отиде батьо, но на другия ден се прибра. Когато го разпитвахме смутолеви нещо:
- Ами добре е. - но когато говореше не ни поглеждаше в очите.
Ние, едно време, бяхме срамежливи. Имахме уважение към възрастните хора. Не ми хареса държането на батьо. Но скоро забравихме за неговото посещение. Дните минаваха еднообразни в работа, докато нашият съсед не ни стресна отново с въпроса си:
- А бе, вие, вашата сестра да не сте я отписали от живите?
Нещо ставаше с нашата сестра в онова село. Този път решихме, по-малкият брат да отиде. Аз бях най-малкият. Но и той, като големия, нищо не каза и той гузно гледаше и тъжно. Аз бях малко дели акъллия. Не останах доволен от отговорите на двамата ми братя. След няколко дена отидох на лов с пушката, нататък към онова село. Успях да прострелям няколко яребици и привечер пристигнах в селото на сестра ми.
- Добра вечер свато, свате. Бях на лов насам във вашите гори и рекох да се отбия да ви видя. Сестро, я вземи тези яребици, изчисти ги и ги сготви, че съм огладнял като вълк.
Свекървата и невестата се разшетаха около яребиците. Ние със свата докато да изпием по една ракийка и да се разговорим, вечерята стана. Сестра ми приготви масата и седнахме да вечеряме. Още не изяли първите залъци и свекърът каза:
- Сит свекър, сита свекърва, хайде снахо прибирай масата.
- Извинявай свато, ако вие със сватята не сте гладни, не вечеряйте. Аз цял ден, днес, бях на лов и не съм ял от сутринта. А мисля, че и сестра ми не се е нахранила. Ние с нея ще си похапнем.
Наядохме се със сестра ми.
- Сестро, събери остатъците от яденето и нахрани с тях кучетата, че и те трябва да хапнат.
Настана време за спане и си легнахме да спим. Едно време всички спяхме в една стая. Огъня в оджака гори. Таман бях започнал да се унасям, чувам сватът да шепне на сватята:
- Жено, гладен съм, виж там, направи нещо за хапване.
Става попадията, омесва една питка и я слага в жарта да се опече. Поразмърдах се аз в леглото.
- Попе, мисля, че още не спиш. Сега се сетих да те питам. Кажи ми по коя пътека да мина, за да отида утре на отсрещния баир. Нали знаеш ловец съм и то мераклия.
Едно време нямаше ток и вечерно време ползвахме светлината от огъня на оджака.
- Ела тук да ти покажа. Ако хвана този главния път за нагоре - и с машата чертая върху пепелта, над питката - после наляво ли да тръгна или надясно. - отново чертая разклонение наляво и надясно.
И така питката още неопечена се разбърка с пепелта и нищо не остана от нея. Връщам се към постелята. Обръщам се на другата страна и заспивам. По едно време усещам, че свата и сватята се измъкват от постелята и се запътват навън към двора. Ставам и аз след тях, гледам запътват се към праза. Взимам една пръчка и започвам да ги налагам по гърбовете с нея и започвам да викам:
- Ставай попе, козите ти изядоха праза. Къш, къш оттука.
Прибираме се в къщи и отново се нагласяме да спим. По едно време, чувам:
- Попадиьо, гладен съм.
- И аз. Да излезем да наберем малко сливи от сливата, да залъжем глада.
И отново се промъкват навън. А аз след тях. Намерих един кол, заудрях и завиках:
- Излез попе, магаретата изпокършиха клоните на сливата. Излез да ги прибереш.
- Не са магаретата, момче, ние сме с попадията. Гладни сме и не можем да заспим. Голям грях имаме към твоята сестра. Горката тя, как си е лягала гладна всяка вечер. Прости ни, това няма да се повтори повече.
- Простено да ви е. Ако това се случи още веднъж, цялото село ще научи какъв поп и каква попадия имат. Но ще трябва утре сутринта да искате прошка и от сестра ми.
И така моята сестра заживя нормален живот. Скоро мъжът й се завърна.

Поука: Трябва да се уважават старите хора. Трябва да уважаваме всички хора и да не вършим неща, с които да ги нараняваме. Животът е въртележка и не се знае кога ще ни поднесе такава гозба, каквато поднасяме на другите.

*******************

Хабер - известие;
дели акъллия - луда глава; ум на юнак;
оджак - нещо подобно на камина, може би това е първообразът на камината.



Коментари
2 коментара

АИДА Прелджич, 12 г.,

Публикувано на 13.01.2009

незнам за вас но ази приказка е много глуповатттттттттттттттттта не мога да и хвана смъмала !!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Василка Ненкова, 41 г.,

Публикувано на 17.02.2010

ПРЕКРАСНА ПРИКАЗКА ПОУКА ЗА МЛАДИ И СТАРИ ЗАЩОТО БЕЗГРЕШНИ ХОРА НЯМА А ВСИЧКИ ЗНАЕМ ,ЧЕ Е ЧОВЕШКО ДА СЕ ГРЕШИ,НО Е БОЖЕСТВЕНО ДА СЕ ПРОЩАВА!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град