Храни душа, да те слуша

Някога живели един поп и една попадия. Те си имали ратай и голяма хубава нива, засята с пшеница. Попът и попадията били големи скъперници и цепели стотинката на две. Когато момъкът отивал на нивата да работи, те му слагали в торбата само една глава кромид лук и комат сух хлебец.
Днес така, утре така, дошло време за жътва. Попът повикал ратая и му казал:
— Утре ще вървиш да жънеш!
— Бива, дядо попе, нали това ми е работата — да ора, да сея и да жъна! — отвърнал ратаят.
На сутринта момъкът взел сърпа, метнал торбата и бъклето с вода на рамо и тръгнал да жъне. Като стигнал на нивата, той окачил торбата на крушата, седнал на сянка и попитал дървото:
— Добро утро, крушо, как си?
И си отговорил сам:
— Дал ти бог добро, момко, добре съм!
Ратаят погледнал към торбичката, на дъното на която се гонели лукът и сухите корички и пак попитал:
— Днес ще жънем ли или ще спим? Я да видим първо какво има в торбата — само сух хляб или и някаква гозбица е турила попадията?
Отворил торбата, видял, че няма ядене и пак рекъл на крушата:
— Е, щом е така, щом няма пита и ядене като за добър работник— ще спим, крушо!
Цяла неделя ходил ратаят на нивата и всеки ден питал крушата ще работят ли или ще спят. И нали торбата винаги била празна, изтягал се на сянка и по цял ден спял. видели селяните, че поповата нива стои непожъната и го попитали:
— Дядо попе, защо не си жънеш нивата? Идат горещници - ще презрее житото и ще се орони!
— Как така стои непожъната? — не повярвал на ушите си попът. — Нали всеки ден пращам ратая да жъне? Ами че какво прави по цял ден на нивата този синковец?
— Какво прави ли? — засмели се селяните. — Отвори торбата да види какво има вътре и вика: ако има зелник и пиле — ще жънем. Ако няма — ще спим. Пък ти нали само сух хляб и кромид лук му слагаш... И той легне и спи цял ден.
Не им повярвали попът и попадията. На другата сутрин отчето изскочил рано-рано, изтичал на нивата преди ратая и се скрил в житото. След малко дошъл момъкът и отдалече извикал:
— Добро утро, крушо!
— Дал ти бог добро! — отвърнал си сам.
— Ще жънем ли днес или ще спим?
— Чакай да видим какво има в торбата, пък тогава ще решим! — отговорил си пак сам.
Отворил торбата, видял хляба и лука вътре, окачил пак торбата на крушата и се изтегнал на сянка. Попът видял всичко, но не се обадил. Полекичка се измъкнал от нивата, прибрал се в къщи и разказал на попадията какво се случило:
— Нищо не пипа на нивата ратаят ни, попадийо! Само си приказва с крушата.
Когато вечерта момъкът си дошъл, отчето викнало насреща му да се кара, че нивата още стои непожъната.
— Другите ниви вече ги свършват, а моята не е почната! — лютял се попът и брадата му треперела от яд.
Тогава момъкът му рекъл:
— Не жали за нивата, попе! За един ден ще я ожъна. Причерняло му на попа пред очите:
— Цяла неделя ходиш, един клас не си отрязал, как ще я пожънеш за един ден? Какво ти трябва, за да работиш добре?
— Ти знаеш добре какво му трябва на работника — подсмихнал се ратаят. — Нали хората имат една приказка — храни душа, да те слуша! 3наеш ли я тази приказка, дядо попе?
вечерта попът рекъл на попадията:
— Я вземи направи баница, бабо! Свари пиле и опечи бяла погача. Да го видим утре нашият работник какво ще прави.
Станала рано попадията, направила каквото заръчал попът и още слънцето не се било показало, когато тя напълнила торбата на момъка с вкусно ядене. В бъклето вместо вода сипала вино. Станал ратаят, нарамил тежката торба и сърпа и отишъл на нивата. Още отдалече извикал:
— Добро утро, крушо, и дал ти бог добро! Ще жънем или ще спим днес — как ти се вижда работата?
Отворил торбата, надникнал в нея и слюнките му потекли, като видял какво е наслагала баба попадия.
— Е, това е вече друга работа! — облизал се доволно той.
 — Днес ще жънем, крушо!
Седнал под дървото момъкът и се нахранил добре. Пийнал глътка вино, грабнал сърпа, прекръстил се и навел гръб. До обяд пожънал нивата, до вечерта вързал снопите и наклал кръстците. Огледал се и си рекъл засмян:
— Ей така се работи! Храни душа, да те слуша!