Вълкът и седемте приказни герои

Вълкът се приготвял да изненада Червената шапчица. В този миг се чуло тропването на вратата. Вълкът си помислил, че жертвата му се приближава. Той побързал да облече дрехите на бабата, сложил си очила и легнал на леглото. В стаята влязло малко момиченце с руси коси и сладко личице. За изненада на вълка това била Златокоска.
– Тук ли живеят трите мечки? – попитало заблуденото момиче.
Вълкът въздъхнал отегчено и изръмжал:
– Неееееееееее! Излез от къщичката, поеми по дясната пътека, завий наляво, продължи направо и ще стигнеш. Сега изчезвай! Аз чакам Червената шапчица.
– Хм! С какво е по-специална тя от мен? – смутено възкликнала Златокоска и отметнала косите си назад.
Вълкът изнервено станал от леглото, грабнал една книга от рафта до него и яростно започнал да разгръща страниците.
– Ето! Виждаш ли? Тук пише: „... и Златокоска влязла в къщата на трите мечки...“. За трети път тази седмица объркваш ролята си! – казал Вълкът.
На излизане Златокоска отново въздъхнала и сърдито затръшнала вратата след себе си. По пътя към трите мечки момичето се обадило на Червената шапчица:
– Ало! Здравей, Шапчице! Да знаеш, че Вълкът се е облякъл като баба ти и иска да те изяде. Само ти казвам.
– О, пак ли! Между другото видя ли дрехите, с които Дисни нарисуваха Пепеляшка?
– Да, бяха абсолютно демоде! Какъв срам! Освен това прическата... ужас! – казала Златокоска.
– Излиза, че вкусът на кръстницата е от деветнайсти век. Трябва да затварям. Една сърна ще ми изяде кошницата. Чао! – и Червената шапчица затворила.
В този момент Вълкът обикалял стаята от скука. Започнал да брои точките по тапета и забелязал, че са започнали да се отлепват. Захванал се да слага нови. В същото време Трите прасенца се разхождали наблизо и търсили строителен материал за новите си къщички. Видели как Вълкът лепи тапетите си, застанал на сгъваемо столче. Като го видели започнали да му се присмиват.
– Хей, какво правите тук? Днешната ми диета включва само Червената шапчица. Да не става дума за прасенца! – креснал им той.
– Ха, че с какво тя е по специална от нас? – продължили да го дразнят прасенцата.
Вълкът се намръщил и решил да се посъветва с лисицата.
– Какво те тормози този път? – попитала лисицата.
– Какво ли не! Прасенцата и Златокоска ревнуват от Червената шапчица, а тя закъснява. Какво да правя?
– Ами може би проблемът е, че... – в този миг аларма на часовник прекъснала Лисана.
– Какво беше това? – попитал Вълкът.
– Мина един час от чакането в чакалнята до сега. Дължиш ми петдесет долара.
– Ама как, какво, защо, кой, кога!? – и челюстта на Вълка направо паднала.
Минута по-късно той скочил през прозореца и избягал.
– Винаги става така. – отегчено казала лисицата.

През това време Червената шапчица си подсвирквала на път за мола, но на пътя й се изпречил напълно обърканият вълк. Тя започнала да се преструва.
– Ооо, не! Този вълк ще ме изяде! Помощ, помощ!
– Забрави! Заради теб щяха да ми вземат парите. – задъхано казал той.
– Отказах и страхотен шанс за свинско на скара. Никога повече няма да спазвам диетата си. По-добре да намеря Златокоска и трите прасенца. – утешавал се сам вълкът.
Така с клюмнала глава, без да забелязва вече никой край себе си, той се упътил обратно към къщичката. Когато влязъл вътре тъкмо се канел да провери в интернет как да се откаже от стария си навик да очаква Червената шапчица и да премине към нов по-разумен и здравословен начин на живот, в който да не усеща вечен глад в стомаха си. В този момент обаче се объркал още повече. На леглото му се била разположила принцеса с дантелена рокля, буйни руси коси и усмихнато в съня си лице.
– Все на мен ли? До кога? – вайкал се той. – Кой постоянно се шегува с ролята ми. – и с последни сили се захванал да мести Спящата красавица от дома си.
Преборил се Вълкът и с тази шега на съдбата си. Най-сетне, когато нощта паднала и гората заспала, Вълчо останал насаме с мислите си и започнал в просъница да набира от клавиатурата ключовите думи в търсачката: „вълк от приказките – черти на характера и поведение“. Гугъл тозчас предоставил дългоочаквания отговор: „Вълкът козината си мени, но нрава – не!“ „Вълкът козината си мени, но нрава – не! Вълкът козината си мени, но нрава – не!“- продължавал да кънти в ушите му отговорът и да го стряска, когато на вратата се похлопало и Вълкът уплашено се събудил. Първо видял, че е заспал върху клавиатурата, после изумен видял Червената шапчица на вратата да казва с напевния си глас:
– Здравей, бабо! Дошла съм да те видя.
– Ти подиграваш ли ми се? – съвсем разстроен попитал той.
– Ооооо, Вълчо! Докога ще репетираме! Омръзна ми! Няма ли най-после да си научиш ролята! Всички ни ще глобят заради тебе. И от ваканцията ще ни намалят! Стегни се най-накрая!
– Ех, добре! Добре де! Все аз съм ви виновен! Хайде излез да се приготвя като баба ти. Не съм си сложил пижамата и очилата и. Хайде! Готов съм! А ти измисли ли къде ще ходим през лятната ваканция? Много ми се иска и на море и на планина! Ще дойдат ли и другите герои? Хайде готов съм! Влизай! Здравей, мила Шапчице! Радвам се, че си дошла да ме видиш. – започнал да се преструва Вълкът...

Прочетете още:
Болен здрав носи
Лисица и вълк
Бягството на животните в гората
Бабиното прасенце