Детето на Пепеляшка

Имало едно време един котарак. Той много обичал да носи стъклени пантофки, когато злата му мащеха не гледала. Имал също така и една отровна ябълка, която винаги си носел в джоба, в случай че му потрябвала.

Един ден, когато слънцето вече било залязло високо над хоризонта, котаракът решил да обуе своите стъклени пантофки. Докато ги обувал, по навик си бръкнал в джоба и осъзнал, че я няма отровната ябълка. Той много се уплашил и започнал да претърсва цялата си стая с надежда да открие ябълката, но така и не я намерил. Тогава изведнъж прозрял: злата Пепеляшка я е откраднала! Тя от години завиждала на котарака, че си има отровна ябълка и накрая решила да му я открадне. Тогава котаракът взел решение: щял да повика магьосницата Снежанка и да я помоли с магия да върне ябълката. Снежанка не можела да направи нищо без помощта на своите слуги – седемте козленца. Всъщност, може би е по-правилно да се каже джуджета, защото наскоро Снежанка бе превърнала горките козленца в джуджета. Та, Снежанка изпратила по едно джудже във всяко едно от седемте съседни царства и едно от тях се върнало с тревожната вест, че Пепеляшка щяла да даде отровния плод единствено, ако котаракът се съгласи да се ожени за нея. Котаракът с много мъка приел предложението и Пепеляшка и той станали съпруг и съпруга. Пепеляшка много искала дете, но все не й се раждало.

Един ден, докато Пепеляшка закусвала, заекът, нарисуван на Зрънчото, й казал:
– Мога да направя така, че да ти се роди дете!
– Как? – развълнувано попитала Пепеляшка.
– Отиди в градината, откъсни оттам едно цвете, посади го, кажи „карадаханадаратаъауаи“ и на следващия ден...
Заекът не можал да продължи, защото Пепеляшка от вълнение съборила Зрънчото на земята. Пепеляшка не разбрала какво щяло да се случи на следващия ден, но решила да пробва. Изпълнила всичко точно по заръката на заека и на следващия ден цветето разцъфнало и от него изскочило момиченце. Пепеляшка онемяла – момиченцето било с размерите на човешки палец.
– Как се казваш? – престрашила се Пепеляшка.
– Гретел. – отвърнало момичето.
– Е, от днес се казваш Палечка.
– Ама аз не съм Палечка, аз съм Гретел. Това ми е името.
– Слушай какво казва майка ти! Палечка е по-хубаво от Гретел! Точка по въпроса. – скастрила Пепеляшка дъщеря си.
В крайна сметка детето трябвало да се съгласи с новите правила. То не пораснало повече, останало си с все същия ръст. Така на Пепеляшка й се родило първото дете и тя заживяла щастливо.

Прочетете още:
Приказка за Палечка Малечка от съседния блок
Мечката и заекът