Приключенията на котарака Рижко

Живяла някога една майка заедно с двамата си сина. Преди да почине им дала котарака си, но те не знаели, че е вълшебен. Скарали се кой да го вземе. По-големият казал:
– Аз ще го взема, тъй като съм по-голям и знам как да го използвам.
– Не! Ти си по-голям и трябва да ми го отстъпиш.
– Добре тогава. Хайде да го напълним с ориз и да го изядем!
– Не! – казал по-малкият – няма да го ядем. Ако го погубим на веднъж, после какво ще правим? Ще чакаме да умрем от глад ли? Хайде да го научим да ходи на лов!
– Добре! – съгласил се по-големият.

Рано сутринта котаракът намерил зад вратата чизми, една торба и една кофа. Взел ги и заминал. Отишъл в гората до една река. Поогледал се дали има някого и скочил във водата. Хванал 6 скумрии и отишъл на една поляна. Оставил торбата на земята, а вътре сложил трева. Запалил огън и опекъл рибите. Когато взел торбата, тя била много тежка. Отворил я, за да види какво има вътре, а от там излязло едно черно патенце.
– Здравей, кой си ти и какво правиш в моята торба? – попитал котаракът.
– Здравей, аз съм Черньо – грозното патенце. Отивам при гъсарката на кладенеца, за да живея на по-добро място и да не бъда подритван от всички. Докато вървях ме подгони една котка и аз тръгнах да бягам и не видях торбата, а когато влязох вътре, тя се затвори.
–Добре засега. Аз съм Рижко – котаракът в чизми. Искаш ли да отидем заедно при гъсарката, ти да останеш да живееш при нея, а аз може да намеря да хвана някоя патица или някой заек.
– Добре, хайде да вървим!
И тръгнали заедно патето и котето. Стигнали до една пещера. Там имало един великан, който им казал:
– Кое е това, което не се вижда, а като го сложиш във варела той става по-лек? Решете тази гатанка за 3 минути, донесете ми една златна ябълка и ще ви пусна да преминете.
Мислили, мислили те 2 минути и половина и патето извикало:
– Дупката! Отговорът е дупката, защото когато пробиеш варела, той става по-лек, а когато е здрав е по-тежък.
– Правилно! А сега ми донесете онази златна ябълка!
Качил се Рижко по дървото и взел ябълката. Дали я на великана и той ги пуснал да преминат по-нататък. Продължили те по своя път и срещнали трите прасенца.
– Здравейте, прасенца! Знаете ли къде живее гъсарката на кладенеца?
– Да, тръгнете на север от тук и ще видите една поляна, продължавате още малко напред и там ще видите една къщичка. Отивате на 12-тия етаж и после петата врата вдясно, трябва да пише „Кладенчови“.
– Благодаря! Приятна работа! Чао!
Като стигнали, звъннали и от там излязла гъсарката, която току що си била простряла прането.
– Здравейте, кои сте вие?
Представили й се.
– Заповядайте, влезте в скромния ми дом от само 15 големи стаи!
Влезли и патенцето я попитало дали може да остане да живее при нея, а котаракът я попитал къде може да си улови някой заек или някоя патица. Тя им казала:
– Донесете ми 10 гъски и 5 зелени патици и ще ви отговоря!
Речено – сторено! Намерили 10 гъски, но не намерили зелени патици и затова взели 5 обикновени патици и им боядисали вратовете и главите в зелено. Отишли при нея и тя позволила на патето да остане да живее при нея, а на котаракът казала къде може да си лови колкото иска зайци. Отишъл там и уловил 3 заека.

Прибрал се и отишъл да види дали братята още спят. Събудил ги и им разказал какво се е случило. Дал им зайците и рибите и седнали да ядат. След като се нахранили малкият брат отишъл до кладенеца за вода. Там едно момиче се навело да пълни вода, но изпуснало стомните и те се счупили.
– Здравей, как се казваш? – попитал братът.
– Здравей, казвам се Стояна, приятно ми е да се запознаем. А ти как се казваш? – попитала девойката.
– Казвам се Петър и живея е-е-е там в оная малка къщичка заедно с брат си Виктор. А ти къде живееш? – попитал той.
– Аз живея в една малка къщичка в началото на гората заедно с моята зла мащеха и нейната дъщеря. Те ме пратиха за вода, но се загубих. – отговорила тя.
– Искаш ли да останеш да живееш при нас? За нас ще бъде голямо удоволствие.
– Е, добре, щом настояваш!
Отишли до къщичката, развел я да види стаите, градината, да си избере стая и да се запознае с Виктор.
– Ех, че хубав котарак! Как се казва? – попитала тя.
– Рижко, той е много гальовен и игрив. Сега ще ти издам една тайна (той е вълшебен).
И така по време на вечерята му разказала какво се е случило сутринта.

На сутринта ги попитала с какво може да им се отплати за дето ще живее при тях. Предложила да чисти, пере, готви и да се грижи за къщата и да им помага с каквото може. Съгласили се. Както обещала, така и станало. Помагала им и се грижила за къщата и котарака. На сутринта братята, за да се отплатят на момичето, я завели до една чешма. Върху нея имало един скъпоценен камък. Те й казали да отпие от водата когато камъкът стане жълт. Още в мига, в който отпила от водата, тя грейнала като слънце. След това организирали пищна сватба за Петър и Стояна. Три дни яли, пили и се веселили. И от тогава всички заживели щастливо освен мащехата и дъщеря й. Колкото до тях... никой не знае какво им се е случило по-нататък.

Прочетете още:
Морско приключение
Вълкът и седемте приказни герои
Алиса и Пепеляшка в страната на чудесата