Семейството на приказните герои

Живял някога стар човек. Той имал малка работилница, в която обичал да изработва дървени кукли. Една вечер започнал да работи върху нова кукла. Завършил я след два-три дни и я поставил на верандата, за да и се полюбува. Нарекъл я Пинокио.
През нощта, когато майсторът легнал да спи, се извила силна буря – светкавици, гръмотевици и пороен дъжд. Изтрещяла гръмотевица и паднала право в къщичката, върху дървената кукла. Незнайно как, дървеното човече отворило очи и се почувствало като че ли се събужда от стогодишен сън. То било безкрайно щастливо и си казало:
– Най-сетне! Мога да движа ръцете и краката си. Дори мога и да ям!
Пинокио осъзнал това, когато усетил, че е излапал цяла ябълка наведнъж.
– Сигурно няма нищо по-вкусно от това! – помислил си той и веднага решил да избяга от къщурката на майстора, защото старецът само щял да го кара да си стои на прашната веранда. Излетял през вратата, безкрайно щастлив, че е човек, а не дървена кукла. Навън Пинокио видял някаква пътека и без да се замисли, тръгнал по нея. Дълго вървял през гората и много се изморил. Малко преди да се стъмни, Пинокио забелязал малка къщурка. Решил да помоли стопаните да го приютят през нощта. Почукал на вратата. След малко едно прасенце леко открехнало и внимателно огледало неканения гост.
– Здравей, аз съм Пинокио, а ти кой си?
– Аз съм най-малкото от три братчета прасенца, които се крият тук от злия вълк.
Докато Пинокио разговарял с прасенцето, зад него се появил котарак, облечен в мантия, с широкопола шапка на главата, чизми на краката и сабя в ръката.
– Кой си ти и защо си тук в тази мрачна нощ? – гръмогласно попитал котаракът.
Пинокио отново се представил и разказал своята история. Стопанинът го поканил в къщата и извикал със силен глас:
– Всички да слязат, имаме гост!
Един по един по стълбите слезли още две прасенца, седем козленца със своята майка, Червената шапчица, Снежанка и седем джуджета. Всички се усмихвали на Пинокио и учтиво го поканили да сподели вечерята с тях. Когато седнали край масата, Котаракът в чизми вдигнал тост и разказал на госта историите на всички обитатели на къщурката. Оказало се, че на всички тях им е омръзнало да бягат от зли хора и животни и са решили да заживеят заедно, за да си помагат.
– Пинокио, за нас ще бъде чест, ако се съгласиш да заживееш в нашето голямо семейство. – завършил накрая Котаракът.
Пинокио веднага се съгласил, всички се зарадвали и го поздравили.

На следващата сутрин някой заблъскал по вратата:
– Отворетеее, аз съм вълкът и си търся вечеря! Отваряйтеееееее! – чул се дрезгав глас.
– Махай се, няма да ти отворим! – извикал Котаракът в чизми и извадил сабята от ножницата.
Щом чул този звук, вълкът бързо подвил опашка като уплашено кученце и изчезнал. Минали няколко часа. На обитателите на къщурката им омръзнало да стоят затворени, а и мислели, че вълкът се е уплашил и няма да се върне повече. Затова решили да излязат и да се позабавляват край близкото езеро. Злият звяр обаче бил скрит зад къщата и само чакал някой да се покаже. Скочил и хванал Червената шапчица в огромните си лапи. Миг преди да я лапне обаче, се строполил мъртъв на земята. Вцепенените от ужас приятели се посъвзели, започнали да се питат какво става. Тогава видели как иззад един храст излиза млад момък. Той се представил като най-малкият от трима братя. Разказал им как братята му го изоставили при страшната ламя и как успял с ум и сила да се върне от Долната земя. Всички били много щастливи и от сърце благодарили на момъка. Поканили и него да заживее с тях, но той отказал, защото някъде го очаквала прекрасната девойка, чийто живот спасил. И така, той поел по своя път, а приятелите, щастливи, че са се избавили от коварния вълк, се веселили до зори.

Прочетете още:
Трите прасенца, медената питка и седемте козленца
Смелата принцеса