Уасаби – растение, сос или и двете?
Време е за вечеря! Всъщност при вас все още може и да не е, но все пак си представете, че е време за вечеря. Какво е най-любимото ви ястие, което бихте искали да видите в чинията си! Мусака? Свинско с картофи? Печени картофи? Може би пица – защо пък не? Или спагети? Какво ще кажете за сурова или пушена риба, малко зеленчуци и ориз? За вас това по-скоро може и да звучи като епизод от „най-странните храни на света“ или предизвикателство за най-здравия стомах, но всъщност доста хора хапват тези храни с удоволствие. Особено когато са съчетани в едно навито на рулца ястие, което всички познаваме като суши! Опитвали ли сте някога суши или все още не сте имали чак толкова смелост? Ние сме и можем да ви кажем, че всъщност е доста по-вкусно, отколкото звучи. Иначе все пак нямаше да оцелее около 600 години!
Не правете обаче друга наша грешка, а именно да си намажете сушито с обилно количество от един светлозелен сос. Той се слага по малко, а дори и тогава не е препоръчителен, освен ако не си голям любител на лютото. Казваме ви – дори и да ви го предлагат, просто не го закачайте – люто е и се нарича уасаби! Няма как да не сте чували тази дума! И докато се опитахме да се разсеем от ужасния огън в устата си, се сетихме за един интересен въпрос, знаете ли от какво всъщност се прави уасаби. Как така добива своя интересен зелен цвят? Ние не знаехме и проучихме – оказа се доста интересно и дори и да спазите нашия съвет и дори никога да не опитате уасаби – не пречи да разберете от какво се прави и някой път да се направите на умни пред ядящата ви суши компания или семейство!
Истинският уасаби сос идва от растение със същото име. То вирее в студени и влажни зони в Япония. У нас е познато и като японски хрян! Коренът на растението станал известен още през 1396 г., когато жителите на района Сидзуока го поднесли в дар на бъдещия шогун. След този момент растението се разпространява и в другите райони на Япония и започва да се култивира в домашни условия. Уасаби японика (Wasabia japonica) е многогодишно ароматично тревисто растение. Достига до 45 см височина със сърцевидни листа и бели цветове. Цъфти през април и май, като вкусовите му качества са разпределени неравномерно в корена, като горната му част е по-люта. След около половин година коренището започва да се уголемява и уплътнява и може да достигне 5-15 см.
Растението се намира и на няколко места извън Япония, а именно Китай, Тайван, Корея и Нова Зеландия. За съжаление обаче това са единствените места на които можете да си отгледате това интересно растение. Условията, които изисква са наистина специфично количество влага и дъжд, както и определена почва, която се намира само по тези места. Освен това растението става за производство на уасаби, чак когато прецъфти, а за да цъфне често му отнема повече от три години. В резултат на това, уасаби се счита от много експерти за най-трудното за отглеждане растение в света. Този факт прави истинското уасаби скъпо. Един килограм може да струва около 500 лева.
А как се прави този сос? Корените на растението се настъргват на специално едро ренде, което обаче да не разпръсква сока им както нашите обикновени. Така се получава зелена паста и се отделят изотиоцианати, които създават гореща пара. Истинското уасаби трябва да се сервира непосредствено след нарязването му, защото губи своя пикантен вкус в рамките на 15-20 минути. Особеното при този сос обаче е, че той не е лют като люти чушки. Вместо гърлото той засяга предимно носа! За разлика от продължителния вкус на лютите чушки, уасаби е много люто първите 2 минути, а след това оставя сладък послевкус в устата.
Може би сте забелязали, че говорим за „истинско“ уасаби до този момент. Има ли такова нещо като „фалшиво“? За съжаление има. Всъщност, повечето от сосовете уасаби консумирани в света не се произвеждат от истинските растения. Някои експерти смятат, че само около 5% от соса сервиран в ресторанти и по целия свят е истински. Тъй като растенията са толкова трудни за отглеждане, повечето уасаби е фалшиво. От какво е направено? Най-често е смес от прах от хрян, прах от горчица, царевично нишесте и зелен оцветител за храна или киви. Да – точно така – киви! Тази комбинация от съставки се стреми да имитира вкуса и пикантността на истинското уасаби и понякога успява!
Снимки: Reuters