Новогодишните списъци и решения – защо ли възрастните ги правят всеки път?

Да пътувам повече, да започна да уча нов език, да прекарвам повече време с децата, да чета повече книги... Забелязали ли сте, че в първите дни от всяка нова година навсякъде се говорят подобни неща от възрастните. Всеки път се говори за „новогодишни решения“. В интернет има изписани хиляди текстове за това какви неща да си обещаят и как да ги изпълнят. Сигурно и вашите родители и роднини правят подобни неща. Може да си ги записват на листче или просто да ги обещават. В първите дни от всяка нова година в повечето „пораснали деца“ се създава усещане за ново начало. Сигурно често сте чували и изразите „да отгърнем нова страница“, „да започнем отначало“, „да започнем начисто“. Не че има нещо лошо в правенето на планове. Те в много случаи са дори полезни! Но когато вземаме своите важни новогодишни решения, ние като че ли отново пренасяме част от миналото в бъдещето. Защото, разбирате ли, тази година трябва да бъдем по-слаби и красиви от миналата и да посетим местата, които не успяхме през миналата и т. н. Но Новата година е нова затова, че ни поставя пред нови предизвикателства, предлага ни нови възможности, среща ни с нови хора… И колкото и добре да сме си научили уроците от старата, те може би невинаги ще ни свършат работа през новата година.

И все пак, питали ли сте се някога защо възрастните си правят подобни обещания всеки път и въобще откъде идва цялата тази работа и как така всеки се сеща точно на Нова година, че трябва да го направи? Историята е далеч по-интересна отколкото подозирате и идва от много далеч в миналото! Преди около 4000 години във Вавилон се провело най-ранното тържествено отбелязване на Нова година. Календарите не били такива, каквито са днес, така че вавилонците отбелязали идването на новата година в края на март по време на първото новолуние след пролетното равноденствие. Колективните церемониални събития били известни като фестивал „Акиту“, който продължавал 11 дни. Празненствата били посветени на възраждането на слънчевия бог Мардук, но вавилонците давали обещания и на останалите богове – най-вече с идеята, че ги почитат и с надеждата боговете да ги пазят.

Тази традиция продължила и в Древен Рим. Тогава обаче Юлий Цезар променил календара. Консултирал се с най-добрите астрономи и математици от онова време и въвел нов календар, който използваме и днес. Така първият ден от всяка нова година вече е 1 януари. По този начин вече бил почитан и друг бог – този на новите начала – Янус. Янус имал две лица – едното гледало напред, а другото – назад. Това му позволявало да погледне назад към миналото и напред към бъдещето. На 31 декември римляните си представяли Янус, който гледа назад към старата година и напред в новата година. И също като него – те „гледали“ напред в бъдещето и правели своите планове за новата година!

Така това вярване и традиция са се запазили и до днес в нашето съзнание! Днес естествено не почитаме никакъв Янус, а просто се надяваме, че този път ще изпълним нещата, за които си мечтаем отдавна, но все нямаме време!

Снимка: pixabay.com