Цар Симеон – владетелят, който искаше да управлява Константинопол

Управлението на цар Симеон бележи един от върховете в историята на средновековна България, когато тя се превръща не само в могъща държава, но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура. Той седнал на престола, когато бил на 27 години, но това не му попречило да прояви изключителни за възрастта си разностранни способности... Външната политика на Симеон била насочена към издигане и утвърждаване на България като първостепенен фактор в Югоизточна Европа.

Само година след като поел властта, отношенията между България и Византия се влошили. Причина за това станало решението на император Лъв VІ-ти да премести тържището на българските стоки от Константинопол в Солун, което представлявало сериозен икономически удар върху България. През 904 година град Солун бил нападнат и превзет от арабите. Значителна част от населението била избита или отведена в робство. От това се опитал да се възползва Симеон, който се надявал да завладее града и да го насели с българи. С големи дипломатически усилия Лъв VІ-ти осуетил тези намерения, но се принудил да направи някой териториални отстъпки на България. Сключен бил мирен договор, според който в български ръце преминали земи от Драчката област и Южна Македония.

През 913 година българска войска нахлула в Югоизточна Тракия и за кратко време се озовала под стените на Константинопол. След като се убедил, че с наличните сили трудно би щурмувал града, Симеон започнал мирни преговори. В тях той преследвал две основни цели: византийците да го удостоят с титлата „цар“, освен това Симеон замислил годеж на дъщеря си с малолетния византийски император Константин VІІ-ми, който управлявал със регентски съвет. През 914 година начело на регентския съвет застанала императрицата майка Зоя, която отказала замисления годеж и решила отново да прибегне към силата на оръжието. В отговор на това през 915 година Симеон извършил нападение в Тракия и овладял Одрин. На 20 август 917 година се стигнало до голямо сражение между българи и византийци в равнината между днешните градове Несебър и Поморие, близо до р. Ахелой. Предвождани лично от Симеон българските войски нанесли съкрушително поражение на византийците. Победата при Ахелой отворила пътя на българите към румейската столица. Симеон си поставил за цел да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на българи и ромеи. Временното затишие във войната с Византия дало възможност на цар Симеон през 924 година да нападне сръбските земи и да ги присъедини към България.

За да отклони окончателно вниманието на цар Симеон от Константинопол, византийската дипломация настроила срещу него Хърватско. През 926 година избухнала война, която завършила с поражение за българите. Цар Симеон, който окончателно се убедил, че византийците няма да признаят царската му титла, поискал това да стори папата. Но мечтата, на която подчинил цялата си външнополитическа дейност, останала неосъществена. На 27 май 927 година той починал. Така завършил живота си един от най-бележитите владетели в историята на средновековна Европа.

По информация на: history-bg.eu