Кирилицата: история във факти

Българската писменост е почти единственото, което ни свързва пряко със средновековната българска държава. Показателен за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24-ти май преди повече от две столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменски летопис, където се споменава за такова още през 1813 година в Шумен. Ден преди прекрасния празник 24-ти май ви предлагаме да се подготвите подобаващо, като научите нещо интересно за нашата азбука – кирилицата!

• Кирилицата, която се използва от общо 12 държави като официална азбука е опростен вариант на глаголицата.
• Глаголицата е създадена от св. св. Кирил и Методий по време на Първа Българска държава през IX в.
• Смята се, че глаголицата е опростена от св. Климент Охридски, който кръстил новия вариант кирилица.
• В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви. Глаголицата и, следователно, кирилицата заимстват система на азбуката от египетски йероглифи, прото-синайската система за писане и гръцката азбука. Системата за писане и структуриране на думите е комбинация от латинската, коптската, арменската, грегорианската и глаголическата азбуки.
• Най-ранният надпис, изписан с кирилица е от 931 г. в пещерен манастир близо до с. Крепча в България. Най-ранните ръкописи, изписани с кирилица са „Книгата на Сава“, датирана между X и XI в.
• Думата „азбука“ възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „А“ и „Б“. По същия начин е конструирана латинската дума „alphabet“ (азбука на англ.) от гръцките букви алфа и бета, първи в гръцката азбука.
• По света кирилицата е позната под наименованието „руската азбука“, защото това е най-разпространеният световно език, който използва кирилските букви.
• Кирилицата се използва като писменост и от неславянски езици като казахстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои части на Аляска.
• Кирилицата се видоизменя и опростява многократно докато достигне сегашната си форма. Първоначалната кирилска азбука се използва само в стар църковнославянски – езикът, на който е изписана църковната литература в Русия и част от Източна Европа.
• Кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Първата, различна от латинската е гръцката азбука.
• Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А – „аз“ (аз), Б – „буки“ (букви), В – „веди“ (знам), Г – „глаголи“ (думи, говоря), Д – „добро“ (добро, доброта) и т. н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда на буквите.