Забележителната история на една забележителна личност: прочетете всичко интересно за Георги Раковски

На 2 април 1821 г. е роден един от хората, отдали живота си на България, благодарение на които ние днес можем свободно да се наречем българи. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. Нека ви разкажем малко по-подробно за житейския път и дейността на този велик българин.

Георги Раковски е роден в началото на месец април в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е заможен търговец и занаятчия. Някои историци твърдят, че Раковски наследява своя бунтовен характер от майка си, Руска Мамарчева. Тя е роднина на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев, който участва в Руско-турската война от 1829 г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до Сливен. Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835 г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си и именно затова по-късно той приема неговото име – Георги.

Произходът на Раковски му помага да се превърне в един от образованите за времето си българи. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово, където обаче не завършва заради върлуващата чумна епидемия, а заминава с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Независимо от близките контакти с гръцките си учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, което го подтиква да се включи в борбата за независима българска църква.

През 1857 г. от Високата порта (министерството на външните работи на Османската империя) решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на вестник „Дунавски лебед“.

През 1861 г. революционерът изготвя два много важни документа, „План за освобождението на България“ и „Статут за привременно българско началство в Белград“. Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен, но той допринася за това българската революционна борба да започне да се организира. Стихийните проявления на четничеството в следващите години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци, а планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски.

В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862 г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които и самият апостол на свободата Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщение, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането ѝ – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.

Въпреки неуспеха на легията, Раковски продължава да защитава вярванията си. Заминава за Влашко и се установява в Букурещ, където издава вестниците „Бъдущност“ и „Бранител“, както и списанието „Български старини“. Той продължава да вярва, че Османската империя трябва да бъде сломена с помощта на всички балкански държави. Раковски има идеи за създаване на Балкански съюз и дори се опитва да ги приложи на практика, като води разговори с редица гръцки и сръбски политици, но това не дава резултат. Опитва се да създаде и българо-румънски съюз, но идеята му отново не среща успех. През 1866 г. революционерът създава Върховно българско гражданско началство и Таен централен български комитет (ТЦБК). Някои историци твърдят, че самият Раковски не знае за създаването на ТБЦК. Организацията започва да функционира и да координира действията на българските чети, изпращани отвъд Дунав.

През 1867 г., на 1 януари, е издаден т. нар. „Привременен закон за народните горски чети за лето 1867-мо“, в който са записани правата и задълженията на четите и техните войводи, както и организационните им особености. Големият идеолог обаче така и не доживява да види своята родина свободна. Той ляга болен от една от най-страшните болести по онова време – туберкулозата. Тя отнема живота му на 9 октомври 1867 г. Фигурата на героя обаче остава да блести в родната история и до днес, дълги години след неговата смърт. Георги Раковски е една от най-светлите личности на революционното движение и от неговия опит и идеи са се учили герои като Васил Левски и апостолите на Априлското въстание, за които заветът му остава отчетлив и ясен.

Източник на информацията: bulgarianhistory.org