Интересни факти за Хисаря – градът с богата история и топли извори

Сгушен по южните склонове на Средна гора се намира един от най-древните български градове. Всяка година той привлича все повече туристи от България и чужбина, които идват тук, за да се потопят в духа на древната история и топлите минерални извори, които са успели да привлекат дори и древните римляни. Наричан в миналото Диоклецианопол и Аугуста, град Хисаря има богата, хилядолетна история. Благоприятният, мек климат и лечебните минерални извори имат голяма притегателна сила още от древността до наши дни. Малко хора се досещат, но Хисаря притежава наистина богата история, която сега ще ви разкажем с няколко интересни и любопитни факта!

Във всички исторически времена начинът на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал. Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.

След завладяването на тракийските земи от римляните, през 293 г., около минералните извори възниква голям римски град – Диоклецианопол, кръстен на името на римския император Диоклециан. Тогава започва укрепването на града с масивни крепостни стени достигащи до 11-13 метра. В античния град се е влизало през 4 големи порти, като най-известна и най-красива е южната, наречена „Камилите“, запазена относително добре до наши дни.

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VII-X век, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство.

Възстановеното през втората половина на XVII век селище получило ново име – Хисаря, от турски „хисар“ означава „крепост“. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя. В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение, за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане, за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното османско иго.

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името Хисаря.

Източник на снимки и информация: hisar.bg