Расте, но не старее, преди 139 години София става столица на България!

Преди 139 години София има население от около 13 хил. жители, а днес със своите 1,3 млн. жители градът се нарежда на 15-о място по големина в целия Европейски съюз. На този ден точно преди 139 години София е обявена за столица на България. Тогава депутатите в Учредителното събрание в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София – поради географското разположение и потенциала за икономически растеж. По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва: „Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да се извършва коронацията му“.

През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата – Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека и храм-паметникът „Св. Александър Невски“. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци започва и постепенното разрастване на столицата. Тогава започнало и разделението на махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентация жителите на града, които били около 16 000 души, казвали от коя махала са.

Археологическите проучвания в центъра на днешна София разкриват архитектурни останки от представителен жилищен комплекс тълкуван като императорска резиденция. Многобройните и ценни археологически паметници, художествени произведения и отбранителни съоръжения красноречиво говорят за разцвета и значението на района. Ако погледнем назад в историята в него са се развили търговията и занаятите, свързани главно със строителството на крепости, дворци и храмове. Постройките са с разнообразна вътрешна и външна архитектура. Изящно изваяни статуи на богове красят площади, дворци и многобройни храмове. Улиците са прави, отлично павирани, с развита канализация и водопроводи. Градът има и прекрасно уредени бани, построени главно край топлите минерални извори. За значимостта на Сердика (едно от старите имена на София) сред градовете от римските провинции говори и фактът, че тя единствена има право да сече свои монети. Градът се утвърждава като един от най-значителните раннохристиянски центрове в Югоизточна Европа, информира БТА.

Светът може да се похвали със 77 антични театри, подобни на този в София, но софийският, според археолозите, е уникален в световен мащаб. Ясно личат основните ложи, в които са били разполагани важните граждани на Сердика, както и вратата, откъдето са били изкарвани зверовете за гладиаторските битки. През IX век, по времето на хан Крум, Сердика получава славянското име Средец и става важно военно, политическо и културно средище. В околността му се добива желязо и злато, а майсторите на оръжия и накити са прочути надалеч.

Снимки: Wikimedia Commons