Силинор срещу мрака

Преди милиони години живеели джуджета и великани. Великаните били надменни и зли, а джуджетата добри и миролюбиви. Всички живеели в едно селце отдалечено от света.

Времето било винаги слънчево и топло. Птички пеели всяка сутрин и слънцето играело по малките къщурки на джуджетата. Великаните живеели сякаш в техен собствен свят. Живеели в замъци, които били мрачни и студени. Когато някой влизал там, винаги изпитвал страх от злите великани. Много джуджета оставали там завинаги, защото великаните ги хващали и ги затваряли в тъмници. Правели това, сякаш за да покажат надмощието си над малките и добри джуджета. Царят на джуджетата се казвал Силинор. Той бил магьосник, който имал необикновена и огромна сила. Всеки ден великаните ходели в слънчевата част на селото при джуджетата, за да разрушават къщите им и да променят света им. Те искали и джуджетата да живеят в мрак.
Силинор събрал група и ги пратил при великаните. Всяка година правил така, но всичките му пратеници не се връщали. Когато за пореден път групата му не се върнала, самият Силинор се принудил да иде там. Когато отишъл в замъка, изпитал огромна болка от тъмнината, защото усещал силна и зла магия. Силинор осъзнал, че всичко там е омагьосано. Но кой ли има такава мощ, за да омагьоса по такъв начин това царство?Очевидно има още някой, освен него, който има огромна мощ. Великаните хванали Силинор и го затворили в тъмницата, защото въпреки многото магии, които добрият цар направил, за да се спаси, все пак ръстът на великаните бил много важен и дори съдбоносен. Минали дни, месеци и Силинор успял да се измъкне от тъмницата чрез своите магии, но не успял да победи мрака, защото не знаел кой е господар на мрака. Магьосникът-джудже се прибрал в царството си, но то било мрачно и тъмно, като това на великаните. След като Силинор влязъл в него, небето се прояснило, всичко светнало и отново станало топло.
Той разказал на всички какво е преживял. Силинор решил, че ако не можеш да победиш врага, по-добре да го привлечеш на своя страна. Той постигнал мир с великаните, след като им дал царството на джуджетата. След няколко месеца великаните станали приятели с джуджетата. Все по-малко и по-малко оставало до това Силинор да узнае кой е господарят на мрака. Скоро цялото село станало в мрак, но джуджетата таяли в душата си слънчевото минало и знаели, че някога отново царството им ще стане както преди. Силинор разбрал, че господарят на мрака е Лавриций. Оказало се, че Лавриций е джудже и при това един от учениците на Силинор и може би затова знаел всички слаби места на джуджетата. Лавриций се срамувал от това, че е джудже, но бил много могъщ. Въпреки всичко Силинор успял да го убеди да обединят царствата си. Скоро цялото царство станало светло и топло, великаните станали страхотни приятели с миналите си врагове – джуджетата. Времето било винаги слънчево и топло. Птички пеели всяка сутрин и слънцето играело по малките къщурки на джуджетата.