Чудната пътечка

В една много далечна страна живеело едно семейство.
То се състояло от майка, баща и техните син и дъщеря. Домът им бил точно до една красива гора, не много голяма. Синът се казвал Ерик, а сестра му Елена.
Те много обичали да се разхождат в гората. Една прекрасна сутрин те отишли в гората. Минали по една пътечка, която ги отвела право до любимата им река. След реката имало пътечка, по която те никога не бяха минавали, досущ като тази, която ги отвела до реката. Решили да минат по нея и минали. Тя ги отвела в друга страна, за която Ерик и Елена не били чували нищо.
Всичко там било от злато и сребро. Хората били роби.
Ерик казал:
– Елена, кой ли управлява този народ?
– Не знам, но сигурно само той може да ни помогне. – отвърнала Елена.
– Извинете, но кой е човекът, за когото се трудите? – попитали плахо една минаваща жена.
– Всички ние сме роби на една зла вещица, защото ако се възпротивим, тя ще ни убие с магиите си. – казала им тя.
– А къде живее? – продължили да питат децата.
– Ако искате да я намерите, трябва да влезете в онзи вулкан – казала жената и посочила един огромен вулкан.
Децата й благодарили и продължили към вулкана. С много мъки се изкачили и влезли във вулкана. Там ги очаквала вещицата на име Йохайда.
Ерик се престрашил и я попитал:
– Извинете, но знаете л...
– Знам как да се приберете във вашата страна – прекъснала ги злата жена.
– Ще трябва да ми робувате 5 години, след което ще ви дам един ключ, с който ще отключите една врата, която ще ви отведе направо във вашия дом.
Ерик и Елена се съгласили, защото нямали друг шанс. Те робували 3 месеца и разбрали къде Йохайда крие ключа от стаята за дома им. Той бил в едно от чекмеджетата на един стар шкаф до леглото на злосторницата, на който имало една лампа. Една вечер децата решили да вземат ключа, което обаче не било много лесно.
Елена посегнала да вземе ключа, взела го, но в страха си да не събуди вещицата, бутнала лампата. От шума Йохайда се събудила и ги видяла.
Ерик бързо грабнал ключа и започнал да тича със сестра си. Йохайда се опитала да ги подгони, но набола крака си на едно от стъклата и не могла да ги настигне. Ерик и Елена отключили вратата и както казала вещицата, се прибрали право в тяхната къща.
Родителите им много се зарадвали, че ги виждат. И децата също много се зарадвали, че виждат своите родители.
Ерик и Елена разказали какво им се е случило и оттогава насам те повече не стъпили в онази гора.


Тази чудна приказка ни бе изпратена от две близначки – Никол и Гергана.
Благодарим им, и напомняме на всички деца, че ще публикуваме техните интересни приказки, стихчета, които са измислили, рисунки. Пишете ни!