Шах върху лед
Обичате ли да гледате зимните олимпийски игри – те са едно от най-големите спортни събития в целия свят и са доста интересни. Ако пък не сте ги гледали то ви препоръчваме да го направите, ще се запознаете с много любопитни и вълнуващи спортове, като кърлинга. Чували ли сте някога за кърлинг? По света има доста спорове дали той е точно спорт или не е, но за нас е факт, че щом присъства в зимните олимпийски игри, то той непременно е спорт. Кърлингът е уникална смесица от футбол и боулинг, но на лед, при който трябва да се прилага стратегия като при шаха и е доста вълнуващ. Думата кърлинг (от curling – „извивам се, навивам се, въртя се“), се появява за пръв път напечатана през 1620 година в Пърт в пролога и стиховете на поема от Хенри Адамсън (Henry Adamson). Произлиза от шотландския глагол curr, който описва ниско ръмжене (като английския глагол purr). Играта е е популярна в Шотландия като „стържеща игра“ (roaring game) заради звука, който камъните издават, докато се плъзгат по замръзналите капчици вода по игралната повърхност. Името на играта не означава движението на камъните, въпреки че днес за камък, който се отклонява от траектория по права линия се казва, че се извива или върти.
Много хора смятат, че той е сравнително нов спорт, просто защото сега чуват за него, но това изобщо не е така. Кърлингът си е направо древен – познат е още от 16-ти век. Тогава в Шотландия фермерите започнали да използват големи камъни, които влачели по повърхността на замразени езера и така се забавлявали. В ранната история на кърлинга камъните са просто с плоско дъно, оформено от речната вода, като понякога са изрязвани и оформяни. Хвърлящият има много малко контрол върху камъка и разчита повече на късмет, отколкото на умение и стратегия, за да спечели, за разлика от днес. Кърлингът на открито е много популярен в Шотландия между XVI и XIX век, тъй като климатичните условия осигуряват добър лед всяка зима. След това играта била пренесена и в Канада и САЩ. В наши дни кърлинг се играе из цяла Европа и се е разпространил до Япония, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Корея. Първият световен шампионат по кърлинг, познат като Шотландска купа, е ограничен само за мъже и се провежда във Фалкърк и Единбург, Шотландия през 1959 година. Кърлингът е официален олимпийски спорт от зимните олимпийски игри през 1998 година. През февруари 2006 година Международният олимпийски комитет решава със задна дата да зачете състезанието по кърлинг от зимните олимпийски игри през 1924 година като официално събитие, а не само като демонстрация.
Кърлингът е спортна отборна игра, която се играе върху ледена площадка. Целта ѝ е гранитните камъни, с които се играе, да достигнат максимално близо до центъра на концентрични окръжности. Пързалката на играта представлява ледена писта с дължина 44,5 м и с широчина между 4,3 м и 4,75 м. Пистата е добре полирана, за да позволи на „камъните“ да се плъзгат с възможно най-малко съпротивление. Един от начините за подготвяне на повърхността е поръсването ѝ с капки вода. Така нареченият „дом“ е серия от концентрични кръгове с диаметри съответно 3,66 м, 2,44 м, 1,22 м и 0,66 м. Центърът е маркиран с Т-линия (оттам и терминът „тий“).
За да хвърлят камъка си, играчите тръгват от така наречения „хак“ – опори за крака, фиксирани върху леда. Издяланият гранитен камък тежи 20 кг. Отгоре има дръжка, за да може да бъде завъртан преди да бъде пуснат да се пързаля по леда. Основата им не е гладка, а вдлъбната, и плъзгащата повърхност е между 6 и 12 мм по-тясна от широчината на камъка. Благодарение на тази разлика, той се движи по крива линия, чийто ъгъл зависи от много фактори, в това число и от предварителната подготовка на леда.
Кърлингът се играе от два отбора с по четирима участници. Номер едно във всеки екип съответно хвърля първи, като четвъртият е капитан или „скип“. Това обаче не е задължително и някои отбори не прилагат тази система. Докато първите трима хвърлят своите камъни, скипът отива на другия край на пързалката, за да дава указания на съотборниците си. Когато дойде негов ред да хвърля, третият играе тази роля за него. След като камъкът е хвърлен, един от играчите го плъзга към друг, стоящ в другия край на пистата. Останалите двама играчи направляват камъка, докато камъкът не попадне във владение на скипа. Важна част в кърлинга играят двете различни обувки, с които са обути състезателите. На едната подметката е с тефлонова нишка и мека повърхност. Това позволява на играчите да се плъзгат извън вдлъбнатата линия, докато хвърлят камъка. Тези, които са от ляво, носят специалната обувка на десния си крак, и обратното. Другата обувка има тънък слой каучук, което улеснява плъзгането по леда. Не по-малко важен атрибут е метличката. С нея играчите чистят леда пред камъка, за да ускорят движението му и да го вкарат в правилната траектория.
Обикновено един мач се състои от десет „енда“ и трае средно два часа. Всеки играч има по два камъка на енд, като при хвърлянията се редуват участниците от противниковите отбори. Докато се разиграват четирите камъка, камъните, разположени между хога и центъра (Т-линията в средата на мишените), но не и в дома, не трябва да бъдат избутвани от тези на противниковия отбор.
Една игра може да се състои от осем или десет части. Движението на камъка може да се подпомага с почистване на пътя му с метли, а също и да се забавя, ако това се налага. От тактиката на отбора зависи страшно много, затова тя трябва да бъде изградена много внимателно. Двамата играчи, които държат метлите променят гладкостта на леда, като по този начин могат да променят и посоката на камъка, за да му помогнат да застане на точното място. Трябва да се мисли много бързо, затова и кърлингът се нарича „Шах върху лед“.
Вижте още:
Лакрос – спортът на Северна Америка
