Бадминтонът – път към живота

Аз играя бадминтон вече от три години. Избрах точно него, защото като дойдоха и ни питаха дали искаме да се запишем, в мен пламна нещо, което ме накара да започна да тренирам. Знам, че на доста хора този спорт не е известен, но за мен е идеален. Когато ходим по състезания, винаги е забавно, но има и случаи, в които се притеснявам много, но винаги съм знаела, че мама и татко винаги ще са до мен и ще ме подкрепят каквото и да стане. Всички родители които идват и на тренировки и на състезания са с нас. По миналият месец (март) ходихме на състезание в Гълъбово. Там почти никой не взе медал освен едни мои приятели, които станаха 2-ри на микс. Всички се бяхме наредили на първите редове и ги гледахме как играят. На всички ръцете ни бяха кървавочервени, защото пляскахме като луди и също така на другия ден нямахме гласове, защото викахме и подкрепяхме нашия отбор.

Има и още много други истории, но мисля, че съчинението ще стане много дълго, затова ще спра дотук.

Бадминтонът е моят спорт, моето хоби и аз съм сигурна, че ще продължа да тренирам, дори само за развлечение. С всяка една крачка напред ставам все по-добра.

Участва в конкурса „Аз обичам спорта“