Аз обичам танците

Моят любим спорт са танците! Някои хора не смятат танците за спорт, а просто за нещо, което правиш за забавление. Аз обаче си ги смятам. Пък и защо тогава се казва „спортни танци“!

Танцувам откакто се помня. Записаха ме на спортни танци още преди да започна първи клас. Ходех в залата, където тренирахме два пъти седмично. Нищо не разбирах от танците. Когато се изявявахме на сцена пред публика, аз постоянно гледах към другите момичета и каквото правеха те, същото правех и аз. Сега, когато се гледам на клипчетата, снимани от мама, виждам колко смешно съм изглеждала. Нито един път не съм поглеждала напред към публиката, погледът ми все забит към другите танцьорки.

После взех да ставам все по-добра и по-добра. Големите момичета танцуваха много хубаво и исках да съм като тях. Справях се много добре. Тогава дойде и още едно по-малко момиче. Беше с една година по-малко от мен. Тогава вече бях в първи клас и госпожата по танци ми беше класна! Танцувахме заедно. С нея се научих да правя циганско колело и шпагат, а по-късно и циганско колело само с една ръка.

Когато станах втори клас вече имах самочувствие, защото се справях с танците отлично като за възрастта си, но един ден госпожата ми попита кои момичета от моя клас искат и те да танцуват. Записаха се всичките ми приятелки. Те започнаха да танцуват по-добре от мен още от първия път, когато дойдоха. Тогава аз загубих увереност. Тренирах толкова много, а те просто дойдоха и го направиха. Аз обаче не се отказах и скоро бяхме на едно ниво.

В четвърти клас госпожата избра две момичета, които заведе на състезание по танци. Те спечелиха второ място и получиха медали. Аз малко завиждах, но после се сетих, че просто те тренираха толкова усърдно. Дори когато заминаха после разказваха на групата, че са тренирали нощем по пижами в хотелската стая! Затова реших, че трябва да се старая повече. Госпожата почна да ме хвали, да казва, че много добре съм почнала да танцувам. Наистина го чувствах така, но на нея ѝ беше минал меракът за състезания. Водеше само големите на състезания. Е, вярно, че и нас заведе на състезание, но то не беше никак интересно и дори мисля, че нямаше места и награди.

Сега съм в седми клас и дори почти го завърших! Сега вече танцувам наистина добре, и госпожата, и съученичките ми, и родителите ми, разбира се, твърдят така. На 27.11.2015 год. танцувахме публично. Разбира се, не танцувах така както на репетициите, защото се притеснявах, но почти всички много ме харесаха. Е, и останалите от групата, разбира се. Все още не съм най-добрата танцьорка в групата, но се надявам да стана поне една от най-добрите. О, да! На 20.05.2016 г. също ще танцуваме. Пожелайте ми късмет!

Участва в конкурса „Аз обичам спорта“