Епичното приключение на Мария, Лили, Георги и Даниел за спасяването на Коледа

Коледа? Що е това нещо за децата от Хуувил (Whoville)? Вече 15 години възрастни и деца на 25 декември седят и гледат през прозореца как падат снежинки и дори нямат желание да направят снежен човек... Защо? Преди 15 години Гринч, всепознатият безобиден сърдитко който си стоеше на скалата и не правеше на никому нищо, освен да таи зло и клевети за хората, които празнуват, защото горкият той си нямаше никого – само едно малко кученце... Каза си той:
– С какво аз съм заслужил да преживявам това? Сам на Коледа, на най-хубавия празник?! Време е за промяна!
Настъпи сутринта на 25 декември1976 г. Малката Ан-София нямаше търпение да слезе по стъпалата до първия етаж, да отиде до елхата и да види подаръците си... но ето какво е бил намислил Гринч – влязъл е във всяка една къща с коледен дух, подаръци, щастливи семейства, взел всички подаръци... включително и коледния дух на всички. Година след година Коледа не се променя, хората дори и не я възприемат като такъв хубав и голям празник, а просто като един обикновен ден.
Снимка: pixabay.com
22 декември 1992 г. Мария, Лили, Георги и Даниел прибирайки се от училище обсъждали историята за Гринч:
– Много е гадно че това се е случило! И то в нашия град, не е честно! – каза Мария
– Щеше да бъде страхотно, ако можехме да направим нещо! – каза тъжно Даниел.
– Хей! Почакайте малко... ами замислете се, ако наистина може да направим нещо? – радостно извика Лили.
– Напълно съм съгласен с теб, Лили! – извика радостно Георги.
– Да, но какво ще направим? – попита Мария.
– Добре, излизаме в коледна ваканция утре, така че ще имаме време за план! Утре след училище елате всички вкъщи, ще ви чакам! – предложи Лили и се запъти към вкъщи.
Мина и следващият ден и вече беше време децата да се събират при Лили. Започнаха да пристигат един по един и когато вече всички бяха тук Даниел каза първи:
– Казах на мама какъв е нашият план и тя помисли, че се шегувам, но все пак ми разказа история, когато тя била малка как със леля ми и още 2-3 деца ходили до пещерата на Гринч!
– Уау, наистина ли? – попита Мария
– Да! Даже ми обясни къде се намира! Намира се малко след табелата „Добре дошли в Хуувил!“. Обаче не стигнали дотам, защото имало елфи пазачи! – обясни Даниел.
– Добре, сега слушайте плана ми! – каза Лили. – В понеделник ще отидем до магазина и ще си купим всичко нужно тоест храна, по-дебели дрехи и дори сигнален пистолет за всеки случай, също и ще кажа на мама да направи сандвичи. Табелата не е на далече така че ще можем да отидем пеша!
– Чакайте малко. Ако планът ни проработи и всичко се върне постарому дали Гринч няма да го направи отново? – каза разтревожен Георги. – Пък и ако има отново зли елфи как ще минем покрай тях?
– Прав си, трябва да измислим нещо. Може да се опитаме да разубедим елфите да са зли? Примерно ще им направим курабийки, ще им разкажем за Коледа и колко хубаво е да празнуваш. А за Гринч да му направим подарък и да го поканим да празнува с нас Бъдни вечер? И без това семействата ни ще се събират! – каза ентусиазирано Мария.
– Страхотни идеи! Ще успеем! – каза Лили.
Децата вече бяха готови със всичко и тръгнаха към табелата.
– Иии, ето, че стигнахме, даже мога да видя пещерата! – каза Даниел.
– Да, и аз! – извика радостно Георги.
– Да продължаваме напред. – забърза се Лили.
Продължиха смело напред, разказвайки си смешни истории. Стигнаха пред пещерата и наистина имало елфи. Разбра ли, че е време да започнат плана си. Лили извадила топли курабийки от раницата си и четиримата тръгнали към елфите.
– Стойте! Кои сте вие? Нямате право да сте тук! МАХАЙТЕ СЕ! – се сопна единият елф и след него другият.
– Вижте сега, искаме да ви помогнем! – като най-смел каза Георги.
– Хаха! С какво да ни помогнете? Вижте, не се шегуваме с вас, махнете се оттук ВЕДНАГА! – развика се другият елф.
– Е-ето тези курабийки са за Вас. Вижте какво и-изпускате, когато не празнувате Коледа. – каза плахо и притеснително Лили и започна да им разказва за Коледа – за всички подаръци, сладки, ястията на баба и мама, семейството и т. н.
Елфите наистина се успокоили и били доста доволни от всичко това, след което казали:
– Уау... Не знаехме, че Коледа представлява това... Благодарим ви, деца, но все пак какво ви води тук?
– Предполагаме, че знаете историята за Гринч. Идваме да разубедим и него, както направихме с вас, защото много искаме Коледа да се върне отново. – каза Мария
– Добре. Ще ви пуснем, но трябва много да внимавате!
– Обещаваме! – казаха децата и влязоха в пещерата.
Вървели през един много тъмен и студен коридор докато не стигнали до едни големи дървени порти. Тези порти водели към стаята на Гринч. Георги влязъл първи и видял сърдиткото да седи на един стол гледащ към една камина:
– Ето Ви вас... Не разбрахте ли, че нямате работа тук? Кой ви пусна въобще!!? – кресна Гринч. – Сигурно са глупавите елфи!
– Елфите ти вече не са лоши! Показахме им какво е да празнуваш Коледа и те се зарадваха много! – каза Лили.
– Може да сте разубедили тях, но мен няма да разубедите! – измърмори Гринч.
Децата знаеха страха му – самите те. Всеизвестно е, че Гринч МРАЗИ децата, затова те започнали да се приближават, докато не го притиснали в един ъгъл:
– Какво правите!? Оставете ме, ОТИВАЙТЕ СИ! ОСТАВЕТЕ МЕ! – развика се Гринч.
И децата тогава го... ПРЕГЪРНАЛИ! Той се дърпал, но след няколко секунди спрял, защото му станало приятно и не искал да спират.
– Как се чувстваш? – попитала Мария.
– Ами в-всъщност доста добре. – казал Гринч и дори ги прегърнал.
Тогава Лили извадила още курабийки и специалните подаръци за Гринч, те били пуловер на който пишело „Весела Коледа“, коледна шапка и пееща картичка. Те също както на елфите му разказали за Коледа и му предложили да празнува с тях Коледа:
– Безкрайно много ви благодаря, деца! Ако не бяхте вие, щях да продължа да върша лоши дела, но сега няма! Благодаря също и за поканата ви, но имам да направя нещо по-важно... Да отида и да се извиня на Дядо Коледа. Ето вземете този буркан пълен с коледен дух, качете се на скалата и го отворете. Сега трябва да тръгвам, защото ме чака дълъг път. Благодаря ВИ!
Децата се качили на скалата и отворили буркана. След като се върнали в града Даниел предложил:
– Искате ли да отидем да пием горещ шоколад вкъщи?
– Разбира се! – зарадвали се всички и тръгнали натам.
Все още не може ли да възприемат какво е станало, затова продължили да говорят когато отишли в Даниел. Решили да не казват на никого, защото не искат слава, а просто коледния дух да се върне...
На другата сутрин нямало дете без подарък, чорапче без близалка и най-важното без коледен дух.

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“