Разказ за куция Ангел и старата круша

Имало едно време един човек, който се казвал Ангел. Когато бил на 4 години той окуцял. Една врачка му била предрекла още като се родил, че точно на 30 години ще тръгне по света, но родителите му нищо не му казали и така и не разбрал за това.
Минало време и Ангел навършил 30 години. Той сам пожелал да тръгне нанякъде и една сутрин намерили постелята му празна. Патериците му също били изчезнали. Ангел бил надалеч.
Вървял той дни и нощи, седмици и месеци. Една вечер, както си вървял задухал силен септемврийски вятър и се появили гръмотевични облаци. Тогава той видял пред себе си хълм и решил да пренощува там. Закуцукал към върха, където имало едно дърво. Когато се приближил видял, че това е круша. Но не обикновена, о, не! Тя имала очи и уста! Ангел отишъл до дървото и то му проговорило с мъка:
– Ти човек ли си? Зрението ми е много лошо, но това е от възрастта. Предчувствам, че ми остава много малко време живот. Имам една последна круша. Изяж я и...
Дървото склопило очи преди да довърши последния си разговор. Ангел бил изненадан, но и разчувстван. Очите му се насълзили. А и как иначе! Ти как би се почувствал, ако едно дърво умре пред теб? И така, той откъснал крушата от дървото, от което вятърът късал листа и ги носел надалеч. Ангел изял плода и станало чудо! Кракът му изведнъж оздравял и мъжът захвърлил патериците. Затичал се около дървото от радост.
На следното утро тръгнал към вкъщи. Краката му били надарени с особена бързина и той само за няколко дни се прибрал вкъщи при своите близки.
Оттогава заживял щастливо без да се наранява, с помощта на крушата, разбира се.