Кулата на вещицата

Имало едно време една вещица. Тя чувала нашир и надлъж. Живеела в дън гори Тилилейски в село Кушкундалево – селото на самовилите.

Имало и едно царство. Там живеела една принцеса със сестриците си.
Веднъж те си играели със златна ябълка в градината. Най-малката казала:
– Сестрици, знаете ли я онази грозната вещица от Кушкундалево?
– Ха! И какво за тази стара вещица!
– О, толкова е глупава! Мисли си, че може да стори нещо на хората! – казала най голямата.
Но те били разглезени и не знаели какво ще ги сполети. В същия момент изчезнали. Изпарили се! Вещицата чула. Трите сестри били отвлечени. На двора останали само ябълката и сребърният пръстен на най-малката на име Анушка.
На другата сутрин се събудили в една стая на кула.
– Маша, Ина, ставайте! (така се казвали сестрите на Анушка)
– Заключени сме!

В това време царят вече търсел дъщерите си из околностите. Не ги намерил. Повикал трима много благородни люде – щял да ги жени за дъщерите си. Игор, Олег и Алтимир се отправили да търсят принцесите.
А горките момичета се чудели как да излязат от кулата. Годениците им вече се били отправили на път. Стигнали до една поляна и рекли да си починат. Но изведнъж от гората излязъл великан.
– Какво търсите тук!
– Търсим годениците си.
Тръгнали да бягат, а всъщност омотали с въже краката на великана и той се строполил върху една скала.
– Братя, не е за нас това. Да тръгваме. Но я да го претърсим!
Намерили ключ. Тръгнали нататък и срещнали един дядо. Той ги посъветвал да се пазят от вещицата. Те стигнали до портите, след които била кулата и отключили. Веднага чули Ина да вика за помощ и се отправили натам. Пресрещнала ги вещицата. Те без да се замислят скочили върху нея и я зашеметили. Влезли през прозореца на кулата с помощта на дългата коса на Машенка. Заключили вещицата и взели принцесите.

Така злата вещица била затворена в кулата за векове. А Алтимир се оженил за Ина, Олег за Анушка и Игор за Маша. Вдигнали големи тържества и в царството имало мир и покой.
Всички заживели щастливо до края на дните си.