Приключенията на Дени и Деби - II и III част

Както знаете от предната част, Деби и Дени откриват, че са вещици. Могат с мисли да обличат хамстера Снупи в смокинг. Да видим втората част.
– Деби, спиш ли?
– М-м-м. Не.
– Мисля върху въпроса с вещиците. Мисля, че можем да правим и други неща.
– Какви например?
– Утре да мислим. Става ли?
– О! Нали ти ме събуди!

На сутринта те станаха рано и решиха да минат на път за училище през гората. Както си вървяха, видяха красива пеперуда с багрите на дъгата.
– Да я хванем! Колко е красива! – и те тръгнаха след нея.
След един час в гонене на пеперуди, Дени и Деби се озоваха до един поток. Но не какъв да е, а черен поток, а в него се вливаше бял водопад. Двете момичета се отправиха натам. И изведнъж потока ги глътна...
Двете момичета изведнъж се озоваха в чудна страна. Около тях тичаха малки деца, имаше разни цветя от бял ядивен крем и дървета от захар. До тях течеше река от шоколад и в нея плуваха рибки от захарно червено тесто. Тревата беше макар и зелена, отново от захар. Всичко беше от захар. Защото това беше Захарният свят.
– Дени, погледни това място, вълшебно е!
– Да си хапнем от захаросаните ябълки на онова дърво, хайде!
И се запътиха. След натъпкването със захаросани ябълки и шоколад направо от реката, двете близначки отидоха до едно дете и му казаха:
– Ехо, момченце, как се казваш?
-Ам се Ики. Ие ак се те? (В превод: Казвам се Мики. Вие как се казвате?).
– Този как говори само...
– Абе Дени! Виж! Той казва само последните две букви от думите. Гледай сега:
-Ики, Ак да се ем от ук?(Как да се махнем от тук?).
– АМ, но от ук ма од. Ва е та. (Съжалявам, но от тука няма изход. Това е истината.).
– О, не! – Деби проплака. Казва, че не можем да се измъкнем от тука...

Приключенията на Деби и Дени - IV част