Най-добрите приятелки

Сара познаваше едно момиче, което имаше дислексия. Тя се казваше Антония. Сара и Антония се запознаха през лятото и станаха големи приятелки. Когато разбраха, че ще са в един клас те много се зарадваха. Антония имаше симптоми на дислексия. Сара не разбираше какво е това и не й правеше впечатление.
Дойде първият учебен ден, звънецът зазвъня и децата започнаха училище. Антония имаше затруднения и Сара й помагаше. Един ден в час по четене Антония не можа да прочете разказа, който госпожата й посочи. Всички деца започнаха да се смеят. Антония много се засрами. В междучасието Сара я попита:
– Антония, защо не можа да прочетеш изречението? Нали вчера го упражнявахме вкъщи?
– Аз имам дислексия, Сара.
Сара не разбра какво е това, а и нямаше време да пита, защото звънецът им напомни да се връщат в клас.
По време на часа Антония беше много разсеяна и не можеше да отговори на въпросите на госпожата.
Когато свършиха училище Сара попита Антония:
– Антония, обясни ми какво е това дислексия.
– Това е състояние в което не мога да пиша, да чета, бъркам думите и съм много разсеяна. Трябва да си намеря учител, който да ме учи да чета и пиша, да изговарям думите правилно.
– Но защо ти е учител? Нали ходим на училище?
– Не ме разбра. Има хора, които се занимават с деца като мен. Но тези учители искат много пари, а моите родители не могат да му платят.
Сара се замисли. След малко каза:
– Антония, аз ще ти помагам да четеш и пишеш. Нямаш нужда от учител.
Антония се засмя и каза:
– Благодаря много, но пак ще имам нужда от учител.
Сара се прибра вкъщи и започна да мисли как да намери пари за Антония. Накрая тя измисли какво да направи. Ще помоли тяхната готвачка Марта да направи всякакви сладкиши и торти. Също ще направи сок, лимонада и студен чай. Сара беше решила да сподели идеята си с няколко момичета от класа – Джейн, Хали и Антеа. Те се съгласиха да й помогнат.
На следващия ден след училище децата се събраха на улицата и започнаха да продават сладкишите на Марта. До края на деня продадоха всички сладкиши и напитки. Бяха събрали половината от парите, които бяха нужни за учител на Антония. На другия ден Марта направи още сладкиши, торти и напитки и отидоха да ги продават на друга улица, която беше голяма и постоянно минаваха хора. Там децата спечелиха двойно повече, затова решиха да купят на Антония и подарък. Избраха една касичка във формата на прасенце. Вътре сложиха парите, сложиха касичката в чантичка.
На другия ден след училище подариха подаръка на Антония. Тя много се зарадва:
– Благодаря ви много. Откъде намерихте пари за подарък?
Сара й отговори:
– Помолих Марта да направи сладкиши, а после ги продавахме на улицата и така събрахме пари за учител.
– Благодаря ви много. Елате след един час вкъщи, Сара, повикай и Марта. Чакам ви.
Те се сбогуваха и си тръгнаха за вкъщи. След един час, както се бяха уговорили, всички бяха у Антония. Тя беше приготвила маса със сладкиши и лимонада. Антония каза:
– Искам да ви се отблагодаря, затова направих всичко това за вас. Благодаря ви.
Всички се веселиха цял следобед, а накрая след веселбата Сара каза:
– В понеделник Антония ще идва вкъщи за да учим заедно, във вторник тя ще е у Джейн, в сряда у Хали, а в четвъртък у Антеа, а петък ще бъде нашият свободен ден. Съгласни ли сте?
– Да.
Следващите два дена бяха в почивка. В понеделник сутрин всички тръгнаха на училище. Цял ден учиха. След училище Антония трябваше да отиде у Сара. Целия следобед писаха и четяха, повтаряха думите по няколко пъти, за да може Антония да ги научи. Следващите дни се изтърколиха много бързо. В петък Антония щеше да ходи при учителя си. Тогава Джейн, Хали и Антеа се събраха у Сара. Всички бяха много доволни от Антония. Джейн каза:
– Антония ми помогна по рисуване. Преди ми беше много трудно. Не рисувах хубаво, а тя рисува страхотно. Научи и мен.
– На мен ми показа как да тичам по-бързо. Сега мога да надбягам всеки. – каза Хали.
– А на мен ми помогна по музика. – каза Сара.
– Преди не знаех нотите, Антония ми ги показа. Мога и да пея по ноти.
– На мен ми показа как да правя сладки. Направих ви да опитате. Заповядайте. – И Антеа извади от чантата си една кутия със сладки. Всички много ги харесаха.
Цяла година Джейн, Антеа, Хали и Сара помагаха на Антония, а тя им показваше как да спортуват правилно, как да готвят и им помагаше по музика и по рисуване. Момичетата никога не й се смееха, никога не я обиждаха, а когато някой й се подиграваше, Сара и другите им казваха да не се смеят, защото всеки може да попадне на нейното място.
Те пораснаха големи и един ден съвсем случайно се срещнаха. Антеа беше готвачка и имаше готварско шоу, Хали беше спортистка и имаше само златни медали, Джейн беше известна художничка и картините й бяха много хубави, Сара беше певица, а Антония беше станала учителка.

Награден текст в конкурса “Аз и дислексията”