Планетата Гуру

Това е планетата Гуру, която е обвита от тъмен мрак... Там няма нищо... Само и единствено мрак и скали... Но веднъж незнайно откъде дойде дъжд, който влезе в битка с тъмнината. Тъмнината упорстваше, а дъждът изливаше все по-мощно яростта си във вид на капки. Той щеше да отмие мрака. И какво стана. Блесна лъч светлина. И започна отвсякъде. Слънцето, което приличаше на нашето слънце, проби през мрака благодарение на дъжда, който отми мрака. Дъждът, който бродеше из вселената, за да си намери дом, вече си намери на планетата Гуру. Но какво още стана. Светлината се смеси с дъжда и се роди нещо. Човече, което цялото светеше. То имаше образа на човек като нас, но цялото светеше и не се виждаха устата, очите, пръстите му. Само светлинка, която тичаше свободна. Но на нея й беше мъчно, че е сама. Там на планетата й имаше само скала. Дъждът реши да я ощастливи. Той създаде реките за нея. От там тя пиеше. Но пак това не му стигаше. Дъждът създаде животните като се смеси със скалата и човечето започна да ги лови и да ги яде. Той взе от една друга планета късче тревичка и я поля със своите капки. Т я започна да расте и човечето я вкуси. Тя също му хареса. Тогава дъждът се сетил, като видял, че има мъжки и женски животни, а няма женско човече. Той създал едно такова от тревата, светлината на слънцето и водата. Жената имала зелена коса от тревата и тяло като на мъжкото човече, което светело. Човечето още не я било виждало . То си мислело, че е само. Как ли щели да се открият двамата?

Планетата Гуру – II част