Планетата Гуру – IV част

Вече минаха 1000 години от съществуването на светлинките, но Светлослав и Светла се бяха поминали. Сега вече имаше много светлинки техни деца. Те вече бяха открили, че месото е по-вкусно, когато е изпечено.
Те откриха огъня по друг начин. Светлинките откриха, че могат от собственото си тяло да изпращат лъчи светлина. Когато този лъч се задържи 5 минути върху дървото, то се подпалваше. И те без да искат изпуснаха малко парче месо и като го вкусиха разбраха, че така е по-вкусничко.
Започнаха да отглеждат светещи животни и откриха, че най-добрият им приятел е светулът (като куче, но светещо и може да бяга със 50 километра в час) и че най-големият им враг е тъмният суперозавър (динозавърът, който беше направен от тъмнина). Той нападаше цели села, когато се събираше на големи стада, но, ако един суперозавър нападне едно село е загубен. Светлинките си бяха изобретили оръжие. Светещ лазер, който праща 150 пъти по-бързо светлината си отколкото обикновеното светещо човече. Той можеше да запали дърво за 4-5 секунди. Жилищата им бяха направени от кости на суперозавър. Въпреки че беше техен голям враг, той беше деликатес във светлинната кухня.
Цивилизацията на светлинките не била добра в лова. Селяните можели да убият суперозавър само в отбрана и при добра крепост. Затова светещите градове били добре укрепени, но в дивата природа и 100 светлинки ще бъдат изядени до крак от суперозавър, само, защото още не били измислили лова.
Очаквайте продължението...

Планетата Гуру
Планетата Гуру – II част
Планетата Гуру – III част
Планетата Гуру – V, последна част